Клайв Къслър - Възкръсналите

— Благодаря, Гюс.

— Приятен ден — и с тези думи пазачът се скри отново между дърветата.

Пит се огледа с любопитство.

— Какво беше това с изхвърленото с водата бебе?

— Нещо като парола — поясни с усмивка Кели. — Ако го бях попитала за момченце, вместо момиченце, той щеше да разбере, че са ме взели за заложница и щеше да те убие, преди да предупреди другите трима охранители.

— В това ли обкръжение си израснала?

Кели се разсмя.

— О, не, слава богу. Докато бях малка, нямаше нужда от охрана. Майка ми почина, когато бях на десет години и тъй като татко се бе посветил изцяло на работата си, той реши, че ще е най-добре да се преместя да живея при леля в града. Така че израснах по тротоарите на Ню Йорк.

Кели спря ягуара на кръгла алея за коли пред голяма двуетажна къща в колониален стил, с високи колони покрай предната веранда. Пит я последва по стълбите до широка двукрила врата с резбовани изображения на викинги.

— Какво означават тези изображения?

— Нищо загадъчно. Просто татко обичаше да изучава историята на викингите. Една от многото му страсти извън работата му. — Макар да беше извадила ключ, тя натисна звънеца. — Бих могла и сама да вляза, но предпочитам да предупредя Джош.

След половин минута вратата отвори плешив мъж, прехвърлил шейсетте години. Беше облечен с риза на райета, жилетка и папийонка. Малкото му останала коса беше сива, прозрачните му сини очи издаваха човек, вечно вглъбен в мислите си. Носът над грижливо поддържаните сиви мустачки беше заоблен и червен от непрекъсната употреба на алкохол.

Като видя Кели, той се усмихна до уши, пристъпи крачка напред и я прегърна.

— Кели! Така се радвам да те видя! — после я отдръпна от себе си и лицето му доби скръбен вид. — Много съжалявам за Елмор. Сигурно си се почувствала ужасно, като си го видяла как умира.

— Благодаря ти, Джош — рече тихо Кели. — Знам какъв удар е било това и за тебе.

— Най-малко така съм очаквал да свърши. Най-много се опасявах те да не го наранят смъртоносно.

Пит си отбеляза наум да попита Томас кои са тия „те“. Той се ръкува с него, докато Кели го представяше. Ръкостискането му не оправда очакванията на Пит. Но иначе Томас изглеждаше приветлив човек.

— Радвам се да се запознаем. Кели ми разказа много неща за вас по телефона. Благодаря ви, че сте й спасили живота, и то два пъти.

— Съжалявам само, че не можах да помогна и на доктор Еган.

По лицето на Томас отново се изписа тъга и той обгърна с ръка раменете на Кели.

— А и Мери. Такава чудесна жена беше. Защо ще е искал някой да я убие?

— Тя е голяма загуба за нас двамата — отбеляза Кели със скръбно изражение.

— Кели ми каза, че вие сте бил много близък с баща й — реши да смени темата за смъртта Пит.

Томас ги покани с ръка да влязат.

— Да, да, Елмор и аз работихме заедно, с известни прекъсвания, повече от четирийсет години. Той беше най-умният човек, когото съм познавал. Като нищо би накарал Айнщайн и Тесла доста да се озорят. Мери, от своя страна, също беше блестяща. Ако не я привличаха толкова много полетите със самолети, щеше да стане първостепенен учен.

Томас ги въведе в уютна всекидневна, обзаведена с викториански мебели, и им предложи по чаша вино. След малко се върна с поднос, на който имаше бутилка шардоне и три чаши.

— Чувствам се някак странно да посрещам Кели в собствения й дом.

— Това ще трае, докато се уреди имотният въпрос — каза Кели. — Дотогава се чувствай като у дома си — каза тя и вдигна чашата си. — Наздраве!

Пит гледаше в чашата си, когато заговори:

— Кажете ми, господин Томас, върху какво работеше доктор Еган, допреди да умре?

Томас погледна Кели и след като тя му кимна, отговори:

— Големият му проект беше конструирането и разработката на надежден магнитохидродинамичен двигател. — Той се вгледа в очите на Пит и додаде: — Кели ми каза, че вие сте морски инженер в НЮМА.

— Да, точно така — потвърди Пит и изпита смътното чувство, че Томас крие нещо.

— Значи тя ви е казала, че доктор Еган беше тръгнал на първото плаване на „Емърълд долфин“, тъй като искаше да наблюдава работата на създадените от него и монтирани на туристическия кораб двигатели.

— Да, Кели ме уведоми за това. Но мен ме интересува какъв е приносът на доктор Еган в случая. Защото магнитохидродинамичните двигатели се експериментират от двайсет години насам. Японците построиха кораб, който използва двигатели на същия принцип.

— Да, но техният не се оказа ефикасен. Корабът беше бавен и не задоволи търговските нужди. Докато Елмор създаде успешен източник на мощност, който ще направи коренни промени в областта на морската движеща сила. Той конструира двигатели с едно драсване на молива, тъй да се каже, за по-малко от две години. Забележително постижение, като се има предвид, че работеше съвсем сам. Само проучванията и разработките щяха да отнемат над едно десетилетие, а той построи работещ модел за по-малко от пет месеца. Експерименталните устройства на Елмор далеч надхвърляха границите на магнитохидродинамичната технология. Те бяха независими едни от други.