Клайв Къслър - Възкръсналите

— Доста добре. Тъй като аз си гонех своята работа и често отсъствах, тя му беше едновременно довереница, секретарка, домашна помощничка и икономка, когато не беше на полет.

— Той говорил ли ти е за работата си?

Тя поклати глава.

— Татко беше много потаен човек. Смяташе, че да разказва на някого, който не е учен или инженер, над какво работи, беше напълно безсмислено. Единствения път, когато ме посвети в работата си, беше на борда на „Емърълд долфин“. Много се гордееше с инженерните си разработки за корабни двигатели и веднъж по време на вечеря ми обясни техния магнитохидродинамичен принцип.

— Това ли беше всичко, което ти каза?

— След няколко чаши мартини в общия салон той сподели, че бил направил откритието на вековете. — Кели сви с тъга рамене. — Реших, че това са приказки, дължащи се на алкохола.

— Значи Мери е била единственият човек, запознат с дейностите му.

— Не. — Тя вдигна поглед, сякаш видя някого. — Джош Томас също.

— Кой?

— Доктор Джош Томас беше приятел на татко, а понякога и негов асистент. Двамата завършили заедно Масачузетския технологически институт и получили докторати — татко в инженерната област, а Джош в химическата.

— Имаш ли връзка с него?

— Да.

— А къде е лабораторията на баща ти?

— В дома му, недалече от летището „Джийн Тейлър“.

— Може ли да се обадиш на доктор Томас? Искам да се срещна с него.

— Имаш ли някаква определена причина?

— Да речем, че примирам да узная какво е това откритие на вековете.

Адмирал Сандекър стоеше на подиума и даваше импровизирани отговори на въпросите на журналисти. Ако имаше нещо неприсъщо на адмирала, то беше медийният нарцисизъм. Макар че винаги поддържаше добри връзки с пресата и телевизионните репортери и често обичаше да разговаря с тях поотделно, той просто не се чувстваше удобно в светлината на прожектора, както и да избягва или заобикаля провокиращи въпроси. Навремето Сандекър минаваше за прекалено честен и прям в очите на бюрократичния Вашингтон.

След четирийсет минути настоятелни въпроси относно ролята на НЮМА в разследването на трагичното потъване на „Емърълд долфин“ Сандекър си отдъхна, когато наближи краят на пресконференцията.

— Ще ни кажете ли какво са намерили вашите хора по време на огледа им с автономния подводен апарат? — попита една известна в страната телевизионна репортерка.

— Вярвам, че сме открили доказателство, навяващо на мисълта, че пожарът е бил предизвикан умишлено — отвърна Сандекър.

— Можете ли да опишете това доказателство?

— То изглежда като леснозапалима материя, открита на мястото, откъдето според членове на корабния екипаж е тръгнал пожара.

— Какъв вид субстанция е? — попита репортер от „Вашингтон Поуст“.

— В момента се изследва в лабораторията на ФБР — отвърна уклончиво Сандекър. — Скоро ще имаме резултатите.

— Какво можете да ни кажете за терористичното отвличане на вашия научноизследователски съд „Дийп инкаунтър“? — Въпросът бе зададен от репортер на Си Ен Ен.

— Не много повече от онова, което вече знаете от предишни съобщения. Ще ми се да ви дам по-големи подробности на въпроса защо криминални елементи са отвлекли кораба на НЮМА, но за съжаление никой от пиратите не е останал жив, за да ни каже.

Една жена в син костюм от Ей Би Си Нюз вдигна ръка.

— Как екипът от НЮМА е успял да унищожи пиратския кораб и всички на борда му?

Такъв въпрос се очакваше и Сандекър се беше подготвил за него. Колкото и да му беше неприятно, той излъга, за да опази учените и корабния екипаж на НЮМА от това да им бъде лепнат етикета „убийци“.

— Доколкото можем да кажем, един от похитителите, охраняващ входа за лагуната, е изстрелял граната в „Дийп инкаунтър“. Той обаче не улучил целта и гранатата избухнала в пиратския кораб.

— Какво е станало с този охранител? — настоя да узнае жената. — Останал ли е жив, за да бъде арестуван?

— Не, загинал е при схватка с моя ръководител на специални проекти, който се опитал да го обезвреди, тъй като онзи се канил да изстреля втора граната в кораба ни.

Репортерка от „Лос Анджелис таймс“ привлече погледа на Сандекър.

— Знаете ли дали има някаква връзка между двете произшествия?

Сандекър вдигна ръце в знак на неведение.

— За мен това е загадка. Може би вие ще извадите по-голям късмет, като получите отговорите от ФБР и ЦРУ по време на разследването.

Същата журналистка вдигна ръка за втори въпрос и Сандекър й кимна.