Клайв Къслър - Възкръсналите

— Случи ли се нещо, докато бях при адмирала?

— Водолазите съобщават, че всъщност не са открили нищо, свързано с пиратския екипаж. Нямало лични вещи, бележници, нищо, освен дрехите и оръжията им. Който и да е бил отговорен за операцията по отвличането, е бил майстор по прикриването на следи.

— Искам да те извадя от този проект и да ти възложа да направиш задълбочени проучвания на биографията на доктор Елмор Еган.

— Ученият ли?

— Същият.

— Ще видя какво мога да открия извън обичайната биография.

— Благодаря ти, Макс.

Йегър се почувства уморен. Реши да се прибере вкъщи по-рано. Откакто се беше потопил в случая „Долфин“, както накратко го наричаха, почти заряза семейството си. Нямаше да е лошо да заведе жена си и децата си на вечеря и на кино. Постави коженото куфарче върху плота и го отвори, за да сложи вътре няколко папки и книжа.

Йегър не беше от хората, които се стряскат лесно. Познаваха го като спокоен и кротък човек. Но това, което видя сега, направо го потресе. Съвсем предпазливо, сякаш пъхаше ръка в мечешка бърлога, той бръкна в куфарчето. Потърка субстанцията, която напипа, между палеца и показалеца си.

— Масло?! — смотолеви той под носа си, вторачен в течността, изпълваща наполовина коженото куфарче. Не е възможно, помисли си той объркан. Не съм изпускал куфарчето от ръцете си, откакто излязох от кабинета на Сандекър!

Кели шофираше по магистрала 9 край левия бряг на река Хъдсън. Денят беше дъждовен и ветровит. Завеси от дъжд падаха върху колата. Въпреки това тя умело владееше управлението на спортния ягуар XK-R по мократа настилка. С работещия със свръхпълнене двигател с мощност 370 конски сили под капака и с компютърно управляемите окачване и тяга тя не се колебаеше да кара със скорост, много по-висока от разрешената.

Пит се бе отпуснал до нея на меката кожена пътническа седалка и се наслаждаваше на шофирането й, като от време на време хвърляше поглед към стрелката на скоростомера. Щеше му се да има доверие в шофьорските способности на Кели, но не я познаваше от достатъчно дълго време, за да е сигурен какви са те при дъжд. За облекчение на Пит движението в ранното неделно утро не беше натоварено. И той отново върна вниманието си към прелитащата край тях местност. Каменистата почва над стръмните скали беше зелена и покрита с гора от високи дървета, толкова гъста, че през нея не се виждаше нищо, освен през просеките към фермерските ниви.

Той преброи може би над двайсет магазина за антики, преди Кели да завие надясно по тесен асфалтов път, минаващ малко над Стоуни Пойнт, щата Ню Йорк. Подминаха няколко живописни къщи с цветни градинки и старателно окосени ливади. Пътят се виеше като змия и накрая свърши в порта. Не беше онова, което човек очакваше да види в такава селска атмосфера. Високите каменни стени, започващи от портата, изглеждаха селски въпреки триметровата им височина. Портата обаче беше обкована с метални греди, които биха спрели препускащо с висока скорост полуремарке, натоварено с олово. На върховете на два стълба срещу пътя, на двайсетина метра зад портата, бяха монтирани телевизионни камери. Единственият начин да бъдат извадени от строя беше чрез добре премерени изстрели от оръжие.

Кели се наведе през прозореца си и набра код с бутони в кутия, вградена в каменен стълб до пътя. После извади дистанционно управление от жабката на колата и набра друг код. Едва тогава портата започна бавно да се отваря. Щом колата мина през нея, крилата й бързо се затвориха, за да не дадат възможност на друга кола да влезе след ягуара.

— Баща ти добре се е погрижил за сигурността на мястото. Системата му е много по-усъвършенствана от моята.

— Още не сме минали през другата му охрана. Не можеш да ги видиш, но четирима охранители стоят на пост.

Пътят се виеше през ниви, засети с царевица, люцерна и жито.

Те минаваха между гъсто засадено лозе, когато изведнъж пред колата изникна голяма барикада. Кели явно очакваше препятствие, защото започна да намалява скоростта. В мига, в който тя спря, един мъж с автомат в ръка излезе иззад дебел ствол на едно дърво, наведе се и надникна в колата.

— Винаги е удоволствие за мен да ви видя, госпожице Еган.

— Здравей, Гюс. Как е малкото момиченце?

— Изхвърлихме го заедно с водата от ваната.

— Много умно от твоя страна. — Тя посочи напред към къща, която едва се виждаше между дърветата. — Джош тук ли е?

— Да, мадам — отвърна охранителят. — Господин Томас не е напускал това място от смъртта на баща ви. Много съжалявам за него, той беше чудесен човек.