Клайв Къслър - Възкръсналите

— Та кой друг е знаел за нашата работа? — отвърна с въпрос Томас, сякаш Пит знаеше отговора. — Кой друг може да има мотив и да извлече полза? Когато те не успяха да открият ключа на формулата ни, програмата им рухна. И тогава ни погнаха.

— Кои са тези „те“?

— Корпорацията „Цербер“.

Пит изпита чувството, че някой стовари чук върху главата му.

— Корпорацията „Цербер“ — повтори той като ехо.

— Чували ли сте за нея? — попита Томас.

— Има улики, които я свързват с пожара на „Емърълд долфин“.

За изненада на Пит, Томас не се показа шокиран и отвърна равнодушно:

— Това не ме учудва. Мъжът, който притежава и контролира компанията, няма да се спре пред нищо, за да пази интересите си, дори ако това означава да опожари туристически кораб заедно с всички мъже, жени и деца на борда.

— Явно, че той не е човек, когото някой би искал да има за враг. Ами акционерите? Те не подозират ли какво става под масата?

— Защо да ги е грижа, след като печалбите от инвестициите им набъбват неимоверно много? Освен това те малко могат да кажат за каквото и да е. Къртис Мърлин Зейл, мъжът на върха на империята, притежава осемдесет процента от акциите.

— Ужасно нещо е това за гигантска американска корпорация да убива за облагите на компанията.

— Стават много по-ужасни неща, отколкото можете да си представите, господин Пит. Мога да ви дам имената на хора, които са свързани с корпорацията „Цербер“ и които, по някакви причини, изчезват или биват намирани мъртви при така наречените злополуки. А за някои се предполага, че са се самоубили.

— Странно, че правителството не е разследвало криминалните им операции.

— „Цербер“ е впил нокти във всяка агенция в щата и федералното правителство. За корпорацията е нищо да платят милион долара на някой по-маловажен служител, за да работи под прикритие за тях, като им предоставя важна информация. Всеки политик, който спазва строго линията в полза на „Цербер“, ще се окаже много богат, с цяло състояние в някоя офшорна банка, когато се оттегли от политиката. — Томас напълни отново чашата си с вино. — И не се заблуждавайте, че някой ще се превърне в информатор, ако в даден момент си помисли, че е пренебрегнат или изведнъж се изпълни с желанието да стане честен. „Цербер“ има програма да опазва кирливите си ризи да не излязат наяве. Семейството на информатора може да бъде заплашвано с физическо насилие и това ще бъде подкрепено със счупен крак на нечия дъщеря или син, което ще изглежда като невинен нещастен случай. Или пък някой ще бъде застигнат от фатален край, след като му бъде инжектирана смъртоносна болест на някое оживено място, без той да разбере. Ще се изненадате колко много журналистически разследвания са били прекратени от главните редактори на вестниците или телевизионните мрежи след срещи с директорите на „Цербер“. Един, който ги изхвърли от своя кабинет, се огъна, когато една от дъщерите му беше намерена тежко пребита при предполагаемо нападение с цел кражба. Повярвайте ми, господин Пит, тези хора не са от добрите.

— Кого наемат те за мръсната си работа?

— Тайна организация, наречена „Пепелянките“. Тя получава заповеди само и лично от самия Зейл. Знам това, защото на Елмор поверително му бе казал негов стар приятел от „Пепелянките“, който го предупредил също, че той и аз сме в списъка на онези, определени да бъдат убити.

— Какво е станало с този приятел?

— Той изчезна — отвърна Томас безцеремонно, сякаш това беше предрешен въпрос.

Нещо бодна задната част на съзнанието на Пит.

— Опашката на Цербер, пазачът на Хадес.

Томас го погледна с любопитство.

— Нима знаете за триглавото куче?

— Такова е логото на корпорацията. Краят на опашката на кучето е главата на змия.

— Това стана иконата на корпорацията — поясни Томас.

— Какъв дух цари сред служителите й? — попита Пит.

— От деня, в който постъпят на работа, на тях им се втълпява, че ги вербуват като в култ. Компанията прави всичко възможно да се придържа към четиридневна работна седмица, да раздава тлъсти премии в края на годината и допълнителни доходи, които са много по-големи от онези, давани в други компании. Става така, че те сякаш биват заробвани, без да го съзнават.

— „Цербер“ няма ли проблеми със синдикатите?

— Синдикатите дори не можаха да припарят до „Цербер“. Направеше ли някой от синдикалните служители призив за членство, веднага се оповестяваше, че ако някой иска да членува в синдикат, той няма да бъде уволнен, но ще загуби всичките си привилегии и облаги, които, както казах, бяха значителни. Когато някой възрастен служител почине или се пенсионира, мястото му обикновено се заема от децата му — толкова трудно е да се пробие инфраструктурата на компанията. Връзките от най-главния до портиера са като енориашите в църквата. Обожанието на компанията е станало като религия. В очите на служителите „Цербер“ не прави нищо нередно.