Клайв Къслър - Възкръсналите

В този момент Кели нахълта задъхана в кабината.

— Ти успя! — възкликна тя радостно.

— Как са децата?

— Всички са невредими.

Тогава Кели видя гърба на Мери на седалката на втория пилот, видя отдалечените на съвършено точно разстояние една от друга малки дупчици от куршумите на картечниците. Смрази се на място, когато Пит поклати мрачно глава. Отначало тя отказа да приеме, че Мери си е отишла, че нейната дългогодишна приятелка е мъртва, но като погледна надолу и видя разширяващата се локва кръв на пода, проумя ужасната истина.

Дълбока скръб помрачи лицето и изпълнените й със смут очи.

— Защо? — промълви тя. — Защо трябваше да се случи това? Нямаше причина Мери да умре.

Хора заприиждаха от близките улици и паркираха, за да видят отблизо почернелия стар самолет. Стотици викаха и размахваха ръце към пилотската кабина. Но Пит като че ли не ги виждаше и не ги чуваше. Чувстваше се заобиколен не от хора, а от цялото това безсмислие. Погледна Кели и каза:

— Тя не е единствената жертва на мъжа в онзи самолет. Още много други загубиха безпричинно живота си.

— Всичко е толкова нелепо — промълви тя, както хлипаше, захлупила с длани лицето си.

— „Цербер“ — изрече той тихо и едва чуто сред радостните викове навън. — Някой, още не знам кой точно, ще иде в Хадес да се срещне с него.

След като получиха медицинска помощ за натъртванията и подутините от ударите по време на битката с червения фокер и незнайния му пилот, децата се върнаха при родителите си. Пит стоеше до покрусената от скръб Кели, докато тялото на приятелката й Мери Конроу беше пренесено от самолета в линейката. Полицията огради с лента самолета, а Пит и Кели бяха закарани до най-близкото полицейско управление, за да бъдат разпитани.

Преди това Пит направи обиколка на стария тримоторен форд и се изпълни едновременно с възхищение и тъга от степента на щетите, които му бяха нанесени. Въпреки това машината като по чудо бе увиснала във въздуха, миг преди да кацне благополучно на Овчарската поляна. Той огледа разкъсаната от куршуми опашна секция, равномерно разположените като бодове от шевна машина дупки в горните криле, разбитите цилиндрични глави на двата мотора „Прат и Уитни“, които, все още горещи, пукаха и изпускаха тънки струйки дим.

Той постави ръка върху единия колесник и прошепна:

— Благодаря ти.

После попита полицая дали е възможно да се отбият до останките на фокера, преди да тръгнат за полицейското управление. Полицаят кимна и посочи най-близката полицейска кола.

Както лежеше заклещен в огромния бряст на пет метра от земята, червеният фокер приличаше на разкъсано хвърчило. От стълбите на пожарната кола под останките пожарникари оглеждаха обезобразения самолет. Пит слезе от колата и отиде под самолета. Спря се до мотора, който бе изхвръкнал и забил в тревата. С изненада установи, че той не е съвременен, а оригинален „Оберурсел“, 9-цилиндров, с мощност 110 конски сили. После вдигна глава към откритата пилотска кабина.

Тя беше празна.

Пит затърси с поглед клоните на дървото, после тревата под самолета. Кожено авиаторско яке заедно с бонето и очилата, изцапани с кръв, бяха единствените следи от пилота.

Като по чудо той беше изчезнал.

Докато разпитваха Кели, Пит получи разрешение да се обади в местната фирма по поддръжка на самолети и уговори тримоторният форд да бъде демонтиран и изпратен във Вашингтон, където щеше да го даде, за да бъде ремонтиран и възстановен до предишното му състояние. После се обади и на Сандекър и му докладва какво се беше случило.

След това Пит седна зад едно празно бюро и спокойно започна да решава кръстословица от „Ню Йорк таймс“, чакайки да го повикат. Двамата с Кели се прегърнаха, когато тя излезе от стаята, където четирима детективи чакаха зад едно издраскано дъбово бюро, чиято възраст си личеше по броя на стари белези от изгаряния от цигари по плота му.

— Господин Пит? — попита един дребен мъж с тънки мустаци. Детективът беше без сако и носеше тесни тиранти.

— Да, аз съм.

— Инспектор Марк Хакен. Колегите ми и аз бихме искали да ви зададем няколко въпроса. Имате ли нещо против, ако записваме разговора?

— Съвсем не.

Хакен не представи другите трима в стаята. Никой не приличаше на полицаите от телевизионния екран. Всички изглеждаха като най-обикновени съседи, които косят тревата си всяка събота.

Като начало Хакен поиска от Пит да разкаже накратко за себе си, за работата си в НЮМА и как се е озовал със стария си самолет на организираното за деца с физически недъзи авиошоу. От време на време и някой от другите детективи му задаваше въпроси, но иначе те предимно си водеха записки, докато Пит описваше случилото се от момента на излитането му с децата на борда от аеродрума „Джийн Тейлър“ до приземяването му на Овчарската поляна в Сентръл Парк.