Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Но пред №23 Ана не се спря да почука. „Никога няма нужда на №23 да се чука, никога“ — помисли си Ана и поклати глава одобрително. Старата жена подмина осветения прозорец, потрепери малко от студ и продължи по пътя; повдигаше своя прът от къща на къща, почукваше и повикваше, повикваше и почукваше, и се загуби надолу в здрача на Севастопол Род.

В къщата с №23, Марта, майката на Дейвид, шеташе пъргаво из осветената кухня. Огънят беше вече запален, нейното легло в ъгъла направено, котлето на огъня изпускаше пара, наденицата се пържеше в тигана. Старата жена чевръсто метна върху масата една синя покривка на квадратчета и приготви за един човек. Своите седемдесет години тя носеше леко, дори пъргаво. Върху лицето й се четеше несъкрушимо задоволство. Откак се бе върнала в своята собствена съща на улица Инкерман — нейната стара къща, нейният собствен дом — все същото това дълбоко задоволство гореше в нейните очи, смекчаваше дълбоката бръчка между веждите й, придаваше на лицето й един чудно весел вид.

Тя хвърли око из стаята и остана доволна — всичко е наред. Един поглед към часовника… пет и половина. Тя се запъти леко със своите плъстени чехли към стълбата за горната стая, изкачи се на третото стъпало и извика нагоре:

— Дейвид! Пет и половина, Дейвид!

Изправена тъй на стълбата, с едно ухо наклонено нагоре, старата Марта се заослушва и почака, докато го чу горе да се раздвижи — тежките му стъпки, плискането на вода от каната, кашлицата му на няколко пъти едно след друго.

Десетина минути по-късно Дейвид слезе долу, протегна за миг измръзналите си ръце към огъня, после седна на масата. Мъжът беше облечен в миньорски дрехи.

Марта незабавно му поднесе закуската — наденицата, своя домашен хляб и една кана горещ чай. Действителна нежност лъхаше от нейното лице, докато тя го наблюдаваше да се храни.

— Сложих малко канела в чая — забеляза тя. — Завчас ще ти пресече кашлицата.

— Благодаря ти, мамо.

— Знам, че помагаше много на баща ти. Той се кълнеше в моя чай с канела.

— Знам, мамо. — Дейвид не погледна веднага нагоре, но малко по-късно той вдигна глава ненадейно и я изненада. Изражението на нейното лице, съвсем не прикривано, беше удивително в своята преданост. Бързо, почти със смущение, той отвърна погледа си на другата страна. За пръв път, откакто се помнеше като човек, той бе съзрял в нейното лице открита любов към него. За да прикрие чувствата си, той се наведе над масата, продължи да закусва, да сърба горещия чай.

Разбира се, той знаеше причината за тая нова проява… защото най-сетне се бе върнал в мината. През време на всички негови години на учение, на учителстване, на службата му във Федерацията… да, дори и в парламента, тя бе затворила своето сърце за него. Но сега, когато той се принуди да се завърне в „Нептун“, тя виждаше в него своя истински син, тръгнал по стъпките на баща си, една действителност, най-сетне — истински мъж.

В мината той не беше се завърнал от желание да театралничи, а поради суровата и безпощадна нужда. Трябваше да си търси работа, и да я намери бързо. И изумително беше колко мъчно можа да го стори. Сега вече нямаше работа в бюрото на Федерацията. При неговото недовършено образование пътят към учителстването беше абсолютно затворен… беше се принудил да започне в мината и да застане в редицата безработни пред Артур, в неговата канцелария на помощник-управител, да го моли за работа там долу, в мината…

Злощастието не бе сполетяло само него… Неговото пропадане не беше единствено. Упадъкът на лейбъристите в изборите беше поставил мнозина неизбрани лейбъристки депутати в окаяно положение. Ралсън стана чиновник в една ливърпулска параходна агенция; Бонд стана фотограф в Лийдс; Дейвис, добрият стар Джек Дейвис свиреше на пиано в едно кино в Ронда. Каква разлика от положението на народните предатели! Той се усмихна злъчно, като му дойде на ум за Дъджън, Чалмърс, Бебингтън и останалите… как се припичат под лъчите на своята популярност и спокойно се подписват под една политика, същински нож в сърцето на лейбъристките убеждения и идеали.

Бебингтън, особено, се кипреше по всички вестници със статии и снимки, а предната седмица всички радиостанции предадоха една негова благородна реч, преизпълнена с безвкусици и благочестив жингоизъм 1 1 Жингоизъм се нарича войнолюбивата партия в Англия. — Б.пр. . И… Бебингтън беше превъзнасян като спасител на страната.

Дейвид изведнъж избута стола си назад и посегна за шалчето си, метнато на един стол пред огнището. С гръб към огъня, той нави шалчето около врата си, завърза тежките си обувки и тропна с тях няколко пъти удобно върху каменния под. Марта беше вече приготвила торбата му с обяда: всичко грижливо завито в пергаментова хартия, кутията пълна с чай и грижливо затворена. Тя се залови да търка една голяма червена ябълка в ръкава на дрехата си и я търка, търка, докато най-сетне я излъска. Когато сложи ябълката в торбата, майката на Дейвид се усмихна: