Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Точно в средата на залата има една метална маса… не толкова маса, колкото някаква лъскава машина, с лъскави лостове и колела, за да може да се обръща и извива в странни и чудновати положения.

Хилда е от едната страна на тая лъскава маса, асистентката на Хилда — от другата; няколко милосърдни сестри се трупат около тях, сякаш се натискат върху масата, да видят какво е сложено върху нея. Всички са в бяло, с бели шапки и бели маски, но всички имат черни, лъскави ръце. Ръцете им са мокри, гумени и гладки.

Залата е много гореща, шуми от кипене на вода и съскане на пара. Край главата на масата стои асистентът с упойката, седнал върху един валчест бял стол, с металически цилиндри и червени тръби край себе си и с грамадна червена торба. И тоя асистент е жена, но много спокойна и важна. Големи цветни стъкла с антисептични разтвори са поставени край масата; подноси с инструментите на Хилда. Хилда не поглежда инструментите, тя просто протяга своята черна гумена ръка, пъхат един инструмент в нейната ръка, и тя започва да работи с него.

Хилда се навежда леко над масата, когато си служи с инструментите. Почти невъзможно е да се види какво има на масата, защото сестрите се притискат наоколо и се мъчат да затулят, да не се вижда какво става там. Джени лежи на масата, цялата покрита и завита в бяло, сякаш забулена в голяма тайна… бели кърпи навсякъде по нея.

Само един малък четириъгълник от тялото на Джени остава непокрит; тоя малък четириъгълник се очертава ясно сред белите кърпи, защото четириъгълникът е оцветен с хубав жълт цвят. Пикриновата киселина му придава тоя цвят. Вътре в тоя четириъгълник става всичко, в него си служи Хилда със своите инструменти, със своите гладки гумени ръце.

Дейвид видя как стъклената двукрила врата се затвори след носилката върху колела, когато отнесоха Джени в нейната стая, в дъното на коридора. После той се обърна и видя Хилда… тъкмо излизаше от операционната зала. Тя се запъти към него. Погледът й беше студен, далечен и презрителен. Тя му каза рязко:

— Е, свърши се. Трябва да оздравее сега.

Той й беше признателен за нейната твърдост. Не би могъл да понесе нищо друго. Той запита:

— Кога ще мога да я видя?

— Тази вечер. Не употребихме упойка с продължително действие. — Тя се поспря. — Към осем часа ще може да приема гости.

Дейвид се върна в болницата точно навреме. На горния край на стълбите той се натъкна на Хилда. Тя тъкмо бе привършила вечерния преглед на болните и сега разговаряше във вестибюла със сестра Клег, преди да си излезе. Той се спря.

— Може ли сега да дойда? — запита той.

— Да, може — каза Хилда. — Мисля, че ще я заварите много добре — добави тя. — Упойката не я е разстроила. Тя издържа великолепно.

Дейвид не можа да намери нищо какво да каже. Схващаше, че и двете жени го наблюдават изпитателно. Особено сестра Клег сякаш изпитва към него някакво женствено, непобедимо любопитство.

— Казах й, че ще дойдете — каза Хилда спокойно. — Изглежда, стана й много приятно.

Сестра Клег погледна към Хилда и се усмихна със своята студена усмивка. Обърна се към Дейвид и каза:

— Дори ме запита дали косата й е в ред.

Дейвид се изчерви леко. Имаше нещо нечовешко в това студено описание на суетността на Джени. Един бърз отговор му дойде на устата, но той нищо не каза. Тъкмо Дейвид вдигна очи към сестра Клег, една млада милосърдна сестра изскочи тичешком от отделението.

— Елате, сестра! — каза тя. — Бързо.

Сестра Клег не запита нищо. Тя знаеше какво означава тоя поглед в очите на по-младата сестра. Той означаваше нещо спешно. Тя се обърна без нито дума да каже и се върна в отделението. Хилда застана за миг, после и тя се обърна и влезе в отделението.

Дейвид остана сам във вестибюла. Случката се бе разиграла тъй бързо, че той остана слисан и не знаеше дали може да мине през отделението, щом в него има нещо неприятно. Преди той да реши какво да прави, Хилда се върна, върна се с една почти невероятна скорост.

— Идете в чакалнята — каза Хилда.

Той я загледа изумен. Две сестри от отделението й подминаха бързо към операционната; вървяха направо, неестествено, но като че ли се движеха в някакво ревю. Дейвид усети като че ли се побърква. После лампите в операционната се запалиха и стъклената врата светна… бяла и осветена, като екран на кино.

— Идете в чакалнята — повтори Хилда.

Той се подчини и отиде в чакалнята. Врата се затвори след него, чуха се стъпките на Хилда.