Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

На следния ден, 16 октомври, стана официалното определяне на кандидата. А в единадесет часа преди обед, още в самото начало на предизборната борба, Дейвид се срещна с Джо. Срещата им стана пред общинския дом. Дейвид, придружаван от Уилс, се изкачваше по стъпалата да представи книжата си. В тоя момент Джо, придружаван от Рамедж, Коноли и Реверънд Инок, всички все членове на неговия щаб, заедно с известен брой други привърженици, изскочи от вратата и заслиза по стъпалата.

Щом видя Дейвид, Джо се спря театрално и застана пред него с мъжко достойнство, две стъпала по-горе от Дейвид… хубав, снажен, с изпъчени внушително гърди, с разкопчано палто, с голяма китка сини цветя на гърдите. Изпъчен в своята недодялана грандомания, той подаде на Дейвид месестата си ръка; същевременно се усмихна… със своята сърдечна, приятелска усмивка.

— Добра среща, Фенуик — извика той. — По-добре рано, отколкото късно, а? Аз вярвам, че борбата ни ще бъде чиста и почтена. Тъй ще бъде от моя страна. Честна борба и никакви облагодетелствания. И, дай боже да спечели по-достойният.

Одобрителен шепот се разнесе сред привържениците на Джо. В това време Дейвид почувства, че студени тръпки го побиха и вътрешно му се повдигна да повърне.

— Имай предвид — продължи Джо, — че няма да има никакви ръкавици, никакви ръкавици; борба с голи юмруци докрай. Аз се боря за Конституцията, Фенуик, за английската Конституция. Да не направиш някоя грешка в това отношение, обръщам ти внимание. Въпреки това, ще се борим почтено. С английското джентълменство, знаеш ли, това искам аз. Английско джентълменство.

Нови одобрения от страна на привържениците на Джо, които все повече се трупаха около него. Във възторга на момента, неколцина си пробиха път да му стиснат ръката. Дейвид се извърна със студено отвращение. Без да им каже нито дума, той влезе в общинския дом. Обаче, Джо, без да се смущава от нелюбезността на своя противник, продължи да се ръкува. Джо не е горделив! Готов е, готов е да се ръкува с всекиго, стига да е почтен човек… и англичанин, спортист. Застанал на стъпалата пред общинския дом, Джо реши да изрази тия свои чувства пред насъбраните пред него:

— Аз се гордея и съм готов да стисна ръката на всеки почтен човек. — Пауза на дълбоко вълнение. — Стига и той да ми стисне ръката. Само да не идват болшевиките да ми стискат ръката. Не, бога ми, не ща да ги видя! — Джо изпъчи гърдите си напред войнствено. Чувстваше се жизнерадостен, могъщ, изпитваше блаженство при тая мисъл. — Искам от вас, момчета, да знаете, че аз съм против болшевиките и червените, и всички други скандалджии тути кванти. Аз съм за английската Конституция, за английското знаме, за английската лира.

Ние не дадохме своята дан във войната в чужбина и тук за тоя дето духа. Аз съм за законност, ред, спорт, другарство. За това се боря аз в тия избори, и за това ще гласувате и вие. Никой няма право да остави тоя свят тъй, както го е намерил. Длъжни сме да направим всичко, каквото можем за подобрението на тоя свят. Трябва да се придържаме към етика във възпитанието, десетте Божии заповеди. Да, бога ми, в десетте Божии заповеди!

Няма да търпим никакви антихристи, болшевики и анархисти срещу десетте Божии заповеди! И никакъв анархизъм срещу английското знаме, и английската Конституция, и английската лира. Затуй искам от вас да гласувате за мене, момчета. Ако искате да сте си и занапред на работа, да не го забравяте!

Под командата на Рамедж, последваха няколко викове ура, един след друг. Тия викове ура опияняваха Джо. Той се чувстваше роден оратор, издигнал се с подкрепата на своята съвест и на своите ближни. Лицето му грееше от доволство, той се ръкува с всички, сетне заслиза по стъпалата.

Ораторските дарби на Джо напредваха. Той имаше силни гърди, абсолютна самоувереност и стоманено гърло. Той просто ревеше срещу своите слушатели. Беше мъжествен. Издигна лозунги. Грамадни афиши се появиха на всеки кръстопът в града:

Долу безработицата, нещастията, болестите, беднотията и греха!

Горе закона, реда, спорта и английската Конституция!

Гласувайте за Джо Гаулън!!!

Джо беше същинска крепост на морала, но, разбира се, той е напълно човечен, народен човек, спортист. На своето първо събрание, в училището на Ню Бетел стрийт, след като подкани своите слушатели да подкрепят знамето, той им подхвърли лукаво: „И да си заложите парите на Радио на идните надбягвания в Госфорт парк“. Радио беше неговият собствен кон. Това внушение стана причина Джо да спечели страшно много пари при следните конни надбягвания.