Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

— Съжалявам, Дейвид — каза тя най-после. — Съжалявам, ако не съм се държала добре с тебе.

Сълзи се появиха в неговите очи. Известно време не можа да каже нищо, после прошепна:

— Ти ще оздравееш, Джени. Само това искам от тебе.

Ново мълчание, после тя изведнъж започна да плаче. Тя зарида безмълвно, с лице заровено във възглавницата. От очите й, плахи като на пребито куче, сълзите потекоха безмълвно.

— Ох, Дейвид — задъха се тя, — срам ме е да те гледам.

Сестрата дойде.

— Хайде, хайде вече — каза тя. — Смятам, че стига толкова за тая вечер. — И тя застана пред тях безстрастна, сурова.

Дейвид каза:

— Ще дойда пак, Джени. Утре.

Тя се усмихна през сълзи.

— Да, ела утре, Дейвид. Непременно.

Той стана, наведе се и я целуна.

Сестрата го изпрати до вратата и каза студено:

— Вие трябваше да знаете, че не е позволено да се целува никой в болницата.

Следобед, в един и половина часа, Дейвид потегли към болницата. Той знаеше, че още е много рано, но не можеше да стои спокойно в стаята и да мисли как оперират Джени. Джени, жена му, днес ще бъде оперирана… и то от Хилда!

Историята на Джени сега му беше съвсем ясна; тя му бе казала това-онова, откъслечно, беше поизлъгала тук-таме, винаги с украшения, но както винаги, жалко пропадаше в опитите си да преиначи действителността. Когато дошла най-напред в Лондон, постъпила на работа в един голям магазин.

Обаче работата била напрегната, много по-тежка отколкото в Слатери, а заплатата била малка, много по-малка, отколкото нейният оптимизъм й позволявал да си въобразява.

Скоро Джени си намерила приятел. После друг приятел. Приятелите на Джени отначало били същински джентълмени, но накрая се държали като същински скотове.

Стори му се много чудно, че Джени толкова малко си дава сметка за своето собствено положение. Беше сломена, беше пропаднала, но не била тя виновна:

— Мъже, Дейвид — плачеше тя, — няма да повярваш, Дейвид, но не искам мъже да видя повече, докато съм жива.

Джени си беше все същата. Когато той й донесе цветя, тя остана извънредно доволна, не защото се наслаждаваше толкова много от красотата им, но защото по тоя начин щеше да докаже на сестрата, че е нещо по-горе от другите в отделението. Той подозираше, че Джени трябва да е скроила някаква историйка за милосърдната сестра… без съмнение, някаква загладена, романтична историйка. Също тъй се държа Джени и когато той нареди да я поставят в отделна стая… това показваше пред сестрата какво високо мнение има той за нея.

Тя даже и в болницата си оставаше все още романтична. Невероятно беше, но факт. Когато порица скотщината на мъжете, тя го помоли да бъде тъй добър и да й подаде червилото от нейната ръчна чанта, скрита от нея в шкафчето край леглото. Тя си беше скрила едно мъничко огледалце под масичката, за да може да се понагласява преди неговото идване. Огледало беше забранено в болницата, обаче Джени си го бе скрила; искала да бъде файн за него , каза тя.

Дейвид въздъхна, когато се запъти покрай брега към болницата. Той се надяваше, че всичко в края на краищата ще се оправи… той се надяваше за това с всичката си душа.

Той погледна към часовника над входа на болницата. Много рано е още, извънредно рано. Той не може да чака навън да виси на улицата; трябва да влезе. Мина покрай стаята на портиера и се изкачи горе. Изкачи се на втория етаж, където беше Джени и седна в прохладния, висок вестибюл.

Много врати се отваряха към тоя вестибюл… към стаята на Хилда, към стаята на милосърдната сестра, към чакалнята. Но една двукрила стъклена врата привлече неговите очи… вратата към операционната зала. Той впи поглед в тая врата към операционната… двукрила врата с млечно стъкло и почувства болка при мисълта какво става сега зад тая врата.

Дежурната сестра, сестра Клег, излезе от отделението. Тя не беше сестрата от операционната зала. Сестра Клег го изгледа с благ упрек и каза:

— Много рано сте дошли. Току-що започнаха.

— Да, знам — отвърна той. — Не можах да изтърпя.

Тя отмина, без да го покани да влезе в чакалнята. Просто го остави там и там остана той, облегнат с гръб в стената, да не пречи на минаващите, за да не му кажат да се махне оттам; очите му не се откъсваха от стъклената врата на операционната зала.

Както наблюдаваше вратата, стори му се, че тя става прозрачна и той започва да вижда какво става вътре. Той често беше виждал операции във военната болница; той и сега виждаше всичко ясно, като да се намира вътре в залата.