Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Уважаемите господа народни представители, без съмнение, ще станат и ще ми кажат, че се отдавам на прекалена сантименталност. Нека ми бъде позволено да им обърна вниманието върху докладите на училищните лекари в моята околия, където те ще намерят пълно потвърждение на фактите. Децата страдат по липса на облекло, деца без обувки, деца, далеч под нормалното тегло, деца недоразвити от недохранване. Недохранване!

Вярвам, че уважаемите господа народни представители са достатъчно интелигентни да разберат значението на тия вежливи хвалебствия. — Горчиво възмущение отекна сега в гласа на Дейвид. — Аз на два пъти чух един уважаем колега да излиза с предложението камарата да събере волни пожертвувания, за да облекчи страданията в тия минни области. Може ли да има нещо по-позорно от това? Изтощени до крайния предел на своите сили, тия хора не искат милостиня от вас. Те искат правда! Тоя законопроект не им дава никаква правда. Той им прави услуга само на думи, той е чисто лицемерие.

Не схваща ли тая камара, че каменовъглената индустрия е по самото си естество различна от всички други индустрии? Тя е единствена по рода си. Тя не е само един начин за добиване на каменни въглища. Тя е основната индустрия, която доставя суровия материал за половината от цветущата индустрия на тази страна. А хората, които доставят тоя единствен жизнен материал с опасност за своя живот, ние ги оставяме в мизерия и глад.

Вярва ли, който и да е от господа народните представители, честно и почтено, че тоя неуместен и лицемерен законопроект ще спаси окончателно индустрията? Ако има някой да вярва в това, аз го каня да стане и да го заяви.

Нашата сегашна минна система е израснала по пътя на случайности — не като последица от стопански причини, но по исторически и лични причини. Както е казано вече, нейният план е съставен не върху геологически, а върху лични съображения. Дават ли си сметка моите уважавани колеги, че ние сме единствената важна държава производителка на каменни въглища в света, където все още няма държавен и обществен надзор над самия минерал? Две държавни комисии препоръчаха горещо национализирането на минералите, за да може държавата да реорганизира каменовъглените области върху модерни научни основи.

Сегашното правителство, преди да дойде на власт, пое задължение да национализира мините. А по какъв начин изпълнява то сега своето задължение? Като продължава хаоса, търси слепешком един изход посредством старата система на конкуренцията, прилага ограничения на производството, намалява производството; вместо да разшири пазарите, то субсидира затворените мини, за да стоят в бездействие, а работническата класа — производителите на богатства в тая страна — я изпраща на улицата със стотици и хиляди.

Аз предупреждавам тая камара, че вие може да продължавате за едно късо време по този начин, обаче краят неизбежно ще бъде един — израждането на работника и разрушаване на нацията като цяло.

Гласът на Дейвид се повиши:

— Вие не можете да изсмучете нова кръв от жилите на миньорите, за да съживите индустрията. Техните жили са останали вече без кръв. Просяшки надници и глад съществуват в минните области още преди войната, когато уважаемият депутат преди мене казваше на народа на тази страна, че е достатъчно да избием достатъчно германци, за да живеем в мир и благосъстояние до края на живота си. Нека камарата да обърне внимание. Аз не мога да осъдя миньорското съсловие на нови години на глад.

Той спря, и гласът му отново стана убедителен, почти умолителен:

— Предлаганият законопроект по самото си естество допуска пропадането на малките мини паради конкуренцията на големите тръстове. Нима това по себе си не налага минаването на тая индустрия в ръцете на държавата? Камарата не може да затвори очите си пред обстоятелството, че има изработен план за национализирането на индустрията, за премахване на разхищенията за заработване с най-голям рандеман, за намаляване косвените разходи и цените, за засилване консумацията на двигателната сила.

Последва една последна пауза, после гласът на Дейвид достигна своята най-висока точка на страстен апел:

— Аз апелирам към камарата в името на честта и съвестта, да разгледа изложения от мене случай. И преди камарата да пристъпи към гласуване, аз моля господа народните представители да не изневеряват на хората и на движението, които ги изпратиха тука. Аз ги моля да обсъдят още веднъж своето положение, да изхвърлят тая палиативна мярка, да изпълнят обещанието на правителството и да внесат един незабавен законопроект за национализация.