Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Когато Джек Уикс излезе от Института пет минути след Хедън, той очевидно съвсем не беше доволен. Заслиза бавно по стъпалата, с твърде оскърбен вид, и веднага бе заобиколен от голяма тълпа работници, любопитни да чуят от него подробности, а най-вече Джек Риди и неговите хора.

Хората на Джек Риди бяха само част от любопитните, но те, все пак, не бяха другите, а бяха малко по-други. Повечето от тях бяха млади мъже, не приказваха много, но всички имаха цигари в джоба си, макар и да бяха безработни. Техните лица си приличаха странно много едно на друго. Във всяко едно от тия лица се четеше грубост, като че ли неговият притежател не иска вече за нищо да знае. Лицето на Джек Риди беше също като тях — сякаш едно време е искал да знае, но че сега вече за нищо на света пет пари не дава. Като го гледаше човек, оставаше с впечатлението, че ако Джек Риди се засмее, лицето му ще се начупи.

— Какво стана? — запита Джек Риди, като си проби път сред навалицата.

Джек Уикс му каза.

Настъпи злобно мълчание.

— Помощта за безработица беше намалена в началото на месеца, както и обезщетението за уволнение.

Риди се загледа в лицето на Уикс с изцъклени очи. Имаше нещо зловещо в неговото внушително лице. Той запита със своя груб, предизвикателен глас:

— Какво смята да направи Хедън? Ще обяви ли стачка?

— И през ум не му минава. — Джек Уикс кипеше от възмущение. — Изгубил си е куража. Нищо не иска да направи.

— Нищо ли не иска да направи? — повтори Джек Риди почти сам на себе си. — Тогава ние трябва да направим нещо.

— Трябва да устроим нова демонстрация — каза Уд.

— Демонстрация ли? — каза Джек Риди свирепо и с това се изчерпа въпросът за демонстрацията.

Джек Риди се бе надявал страшно много, че след случая с Берт Уикс, Хедън ще обяви стачка. Една стачка означава масово действие, а масовото действие е единственият начин да се излезе на глава с управата. Няколко души вън от работа нищо не значи, но всички да напуснат работа — това вече значи нещо: значи да ударят „Нептун“ здраво, значи да им покажат своята сила, значи действие, действие! Обаче, сега, в края на краищата, няма да има никаква стачка!

Челото на Джек Риди се набръчка болезнено. Лицето му придоби вид на някакво странно нямо животно, изправено пред тежък мисловен проблем. Той изръмжа:

— От вашето събрание нищо не излезе. Трябва да устроим друго събрание. Трябва да направим нещо. Слушайте, момчета, масово събрание в осем. Разбирате ли? Разгласете навсякъде! В осем часа масовото събрание!

Джек Риди поведе хората си с накуцване към Салютейшън и влезе вътре. Той не си послужи с ръце, за да отвори врата на Салютейшън, а просто я изтласка с рамене и нахълта. И другите нахълтаха по същия начин.

Салонът на Салютейшън беше пълен. Берт Емър си беше зад тезгяха.

— Здравей, Берт — каза Джек Риди със зловеща дружелюбност. — Какво ще пиете, момчета?

Момчетата казаха кой какво ще пие и Берт напълни чашите. Никой не плати, и Берт се засмя, сякаш го заболя.

— Напълни пак, Берт! — каза Джек Риди.

Берт премигна и лицето му стана още по-жълто, обаче той пак напълни чашите. Търговията с алкохол е много чудновата търговия и за Берт Емър беше много по-добре да работи с Джек Риди и неговата дружина, много по-добре.

Берт посегна да си вземе назад стъклото с уиски, но преди да може да го докопа, Джек Риди задигна стъклото от тезгяха и отиде на една маса в ъгъла. Всички отидоха подире му и седнаха на масата.

На масата имаше няколко души, седнали преди тях, но те веднага станаха и отстъпиха местата си. Джек и неговата дружина седнаха и започнаха да разговарят.

Те продължиха да седят на масата и да разговарят, да разговарят и да пият, докато изпразниха стъклото. Колкото по-дълго стояха на масата, толкова повече хора се трупаха около тях, слушаха ги, приказваха, пиеха. Шумът стана ужасен, докато най-после изглеждаше като че ли всички наведнъж приказват и разискват яростно — уволнението на Берт, малодушието на Хедън, премахването на обезщетението за уволнение, надеждите им за новия закон за мините.

Само един човек не приказваше — Джек Риди. Джек седеше на масата, с неподвижни очи, втренчени пред него. Той не беше пиян, никакво количество не може да го напие, това беше най-лошото в него. Неговите устни бяха свити и прибрани; той стискаше зъби, като че ли се мъчеше да ухапе собственото си озлобление.

Животът беше докарал Джек Риди до това състояние на озлобление; в душата му имаше само мъка; измъчените му очи не виждаха нищо друго на света, освен мъка. Катастрофата в „Нептун“ бе направила Джек Риди такъв… и войната… и мирът… унижението и мизерията, нищожната помощ за безработица; болките, мъките и унижението, безпомощната мизерия; отчаянието на душата е по-лошо от глада.