Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Джек се съгласи, че действително най-добре ще бъде да направят рентгенова снимка.

— Да остане момчето един ден в болницата, а? — подхвърли д-р Уебър любезно. — Какво ще кажете?

На Джек и Берт им се стори, че тъй най-добре ще направят при това положение. Сложиха Берт на легло в мъжкото отделение, а Джек отиде право в Института и потърси по телефона Хедън в неговото бюро в Тайнкасъл.

— Ало, ало — извика той внимателно. — Том Хедън ли е на телефона? Тук Джек Уикс, Том. Нали ме познаваш, Том, кантарджията на „Нептун“!

— Какво има? — чу се гласът на Хедън по жицата.

— Момчето ми Берт — каза Джек твърде жаловито. — Нанесен му е побой. Трябва да ме изслушаш да ти разправя, Том.

Цели пет минути Хедън слуша на другия край на жицата, с телефонната слушалка на ухо; слушаше намръщен, хапеше усилено ноктите на ръцете си и плюеше мъничките парченца върху папката пред себе си.

Два часа по-късно, когато Артур прекоси двора и се върна в канцеларията от една обиколка из мината, той завари Хедън седнал да го чака в канцеларията. Щом видя Хедън, Артур изтръпна; студени тръпки го полазиха. Хедън не стана, а продължи да стои на стола, като закован.

— Какво има тоя път, Хедън? — запита Артур.

Хедън вдигна една линия от масата и се заигра с нея.

— Вие знаете какво има — каза той.

— Ако сте дошли за Уикс — каза Артур, — не мога нищо да направя. Уволних го за грубо неподчинение.

— Тъй ли?

— Заловиха го да пуши в Глоб. Вие знаете, че там имаме минен газ.

Хедън кръстоса краката си спокойно, все още с линията в ръка. Той не бързаше, но най-после каза:

— Берт е в болницата. — Хедън каза тия думи на линията.

Нещо в сърцето на Артур сякаш се преобърна. Стана му лошо. Той спря да бърше ръцете си с кърпата.

— В болницата ли? — А след малко: — Какво има?

— Предполагам, че кракът му е счупен.

— Не вярвам — извика Артур. — Нищо не съм му направил. Мистър Хедспет беше тук. Той ще ви каже, че нищо не съм му направил.

— На Берт ще му направят утре рентгенова снимка… тогава ще стане ясно дали му няма нищо. По нареждане на д-р Уебър. Идвам направо от болницата.

Артур прежълтя като восък; почувства слабост в коленете, принуди се да седне на ръба на прозореца.

— За бога, Хедън — каза той с тих глас, — какво смятате да предприемете сега?

Хедън остави линията.

— Вижте, Барас. Да ви кажа направо. Днес вие сте избухнали и сте нанесли побой на един работник. Може да сте му счупили и крака. Въпросът е много сериозен. Не става дума за възвръщане на работа. Има углавна отговорност. Аз съм представител на всички работници, колкото са останали още в мината, а само пръста си да мръдна, всички ще напуснат.

— Каква полза ще имат от това? — каза Артур. — Те искат да работят, не искат да напускат.

— Работниците са длъжни да бъдат солидарни. Каквото засяга един от тях, засяга всички. Тая мина „Нептун“ ми е дошла до гуша. Няма да търпя никакви произволи.

Грубият глас на Хедън съвсем обърка Артур.

— Знаете ли вие как съм се трепал аз като роб в тая мина? — запротестира той със слаб глас. — Каква цел преследвате?

— Ще го узнаете много скоро — отговори Хедън. — Свикали сме събрание в Института. Работниците са силно раздразнени. Аз само ви предупреждавам. Няма полза сега да правите каквото и да е. Свършено е вече. Хлътнали сте в кашата. В страшна каша сте хлътнали.

Събранието в Института се откри в шест часа. То бе кратко. Хедън нареди тъй, че то да излезе кратко. Политиката на Хедън беше много ясна: той не искаше никакви усложнения, абсолютно никакви усложнения. Неговата политика беше да сплаши Артур, да го остави двадесет и четири часа в неизвестност и тревога; после, на следния ден, да отиде при него, да започне преговори: възвръщане на Джек Уикс, обезщетение и още нещичко, за да излезе пазарлъкът още по-хубав.

Но преди всичко, политиката на Хедън беше да се прибере рано у дома си, да смени чорапите си — чорапите му бяха много мокри, защото краката му твърде много се потяха — да си обуе сухи чорапи и да седне да си изпие чая, после да се разположи в стола до огнището, с лула в уста.

Хедън не беше вече тъй млад както преди, амбициите му бяха вече мъртви. Омразата от неговите младини сега само тлееше. Неговата политика все още си беше енергична, но се командваше по-малко от неговата глава, отколкото от неговите крака.

Хедън ускори работите на събранието, сряза Джек Уикс, възприе изказаното накратко мнение на Хари Огъл, след това избърза да стигне навреме влака в шест четиридесет и пет за Тайнкасъл.