Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Двамата механици на помпите бяха в машинното отделение зад помещението с шкафчетата. Двамата машинисти се казваха Джо Дейвид и Хю Галтън. Тълпата се запъти към машинното отделение. Пръв ги чу Галтън. Един от прозорците на машинното отделение беше наполовина отворен, за да излиза горещината и миризмата на масло; Галтън, възрастен човек, с къса посивяла брада, надникна през прозореца.

Тълпата се беше вече задала иззад ъгъла, стотина души и повече, и всички лица се обърнаха към Галтън, застанал на високия прозорец на машинното отделение.

— Какво има? — извика Галтън към тях.

Джек Риди издигна лицето си нагоре към него и извика:

— Излез оттам! Елате тука!

В отговор на това Галтън се дръпна навътре и тръшна прозореца. Минаха около десетина секунди, чуваше се само бавното хлопане на помпите. Изведнъж някой изрева нещо и изпрати една тухла в прозореца. Стъклото се строши, звукът на парчетата за миг надви на шума и на хлопането на машините. Това беше достатъчно за тълпата. Джек Риди изтича нагоре по стъпалата и се втурна в машинното отделение, последван от десетина души. Втурнаха се през вратата и нахълтаха вътре.

В машинното помещение беше извънредно светло и горещо, изпълнено с миризма на масло и шум.

— Какво, по дяволите, търсите тук? — каза Джо Дейвид.

Той беше около четиридесетгодишен човек, със сини работнически дрехи, по риза, със запретнати ръкави, с някакъв парцал, засукан около врата му.

Джек Риди изгледа Джо Дейвис изпод вежди, сетне му каза бързо:

— С тебе нямаме никаква разправия. На вас няма нищо да направим. Искаме само да излезете. Вън.

— Върви по дяволите! — каза Джо Дейвис.

Джек се нахвърли върху Джо Дейвис и го хвана през кръста. Двамата се сборичкаха и се бориха около една минута. Другите ги гледаха, докато най-сетне в боричкането си двамата прекатуриха тенекията с масло. Тенекията беше голяма, маслото се разля по масата и потече в сандъка с факли.

Само един човек видя, когато маслото потече в кутията с факлите, но той извади цигарата от устата си и я подхвърли във факлите. Запалената цигара падна право сред факлите.

В тоя момент Дейвис се подхлъзна и падна; заедно с него падна и Джек отгоре му. Тълпата се втурна, грабнаха Дейвис, нахвърлиха се сетне и срещу Галтън; изтласкаха ги навън от машинното помещение.

След това всичко се разви с извънредно голяма скорост. Никой не го извърши. Всички го извършиха. Започнаха да хвърлят сечива, ключове и едно тежко желязо върху бавнодвижещите се бутала. Най-голямата пакост бе причинена от тежкото желязо. То попадна върху кръстоглава, отхвърлено бе от него със страшна сила и се удари с шум в главния цилиндър; пукна главния цилиндър и попадна в зъбчатите колела. Последва страховито трошене на железа, съскане на пара. Главните машинни части се разкриваха, огънаха се, натрошиха се със страшен трясък. Цялото помещение се раздруса из основи, и машините спряха.

Тогава мъжът, който бе хвърлил цигарата, извика като да бе направил голямо откритие:

— Гори, гори! Гледайте, момчета, ей там гори!

Всички погледнаха към сандъка с факлите. Отначало от него излизаха мънички пламъчета, обаче за няколко само мига от малките пламъчета лумнаха грамадни пламъци и запълзяха със страхотна бързина из цялото помещение, нацапано и напоено с масло. Мъжете погледнаха към безжизнените машини, втурнаха се към изхода и се промъкнаха през изхода в голяма паника. Джек Риди остана последен. Джек винаги си беше досетлив. Той отиде при резервоара с масло и отвори крана. Около една минута той се побави да наблюдава как маслото изтича бавно, сетне бързо изскочи навън и тръшна вратата зад себе си.

Навън работниците се трупаха на двора. Отначало пламъци още не се виждаха, само кълба от гъст дим, но скоро се показаха и пламъците, големи огнени езици.

Подпалвачите се оттеглиха на разстояние от пожара; пламъците осветяваха тънките разкривени лица. Вълни от горещ въздух достигаха до тях в студената нощ. После, когато пламъците зализаха покрива на машинното отделение, циглите на покрива започнаха да пукат и да отскачат. Изумително беше как циглите пукаха и отскачаха. Отскачаха от покрива както грах от барабан; една, две, три, цяла градушка от цигли се изсипа на двора. Всяка цигла описваше във въздуха великолепна, красива дъга, сетне се разбиваше в циментовите плочи на двора.

Тълпата се оттегли още по-надалеч, притиснаха се към стените на канцеларията, заизлизаха и през вратата на двора. Сега те вече освободиха Галтън и Джо Дейвис. Добре е, добре е сега, може да ги освободят. Галтън се затича в главната канцелария, изтича на телефона. Те го оставиха да телефонира. Добре, добре, нека си телефонира сега. Нова градушка от нажежени цигли се изсипа… Помещението с електрическите табла светна и започна да пращи.