Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Хилда каза:

— Да предположим, че приемем офертата?

Мистър Банермън се поколеба, свали монокъла си, започна да го разглежда.

— В такъв случай ние ще се отървем от дълговете си.

Хилда изгледа мистър Банермън мрачно. Това ние особено много я дразнеше, защото мистър Банермън с нищо не беше засегнат, мистър Банермън никакви дългове нямаше. Хилда запита доста остро:

— Кои са те?

Мистър Банермън нежно намести монокъла си.

— „Мосън & Гаулън“ — каза той. — Да! Мистър Джозеф Гаулън води преговорите.

— Защо не отидеш при тоя Гаулън? — каза Тод ненадейно, като се обърна към Артур. — Опитай се да се разбереш с него… Пазари се с него. Кажи му, че не искаш да продадеш в брой, че искаш да станеш съдружник с него. Искай му едно място в съвета, акции, колкото да бъдеш заедно с него, Артур. Ако се разбереш с Гаулън, всичко ще е наред!

Артур бавно се изчерви:

— Идеята е великолепна, Тод. Но, за нещастие няма никаква полза. Аз я опитах, знаеш ли. — Той се изправи пред тях и извика с неочакван изблик на огорчен цинизъм: — Аз ходих при Гаулън преди два дена. Опитах се да му се продам. Вие го познавате какъв е той. Той най-напред се издигна, като изигра Милингтън във фабриката, подхлъзна го от фабриката, изигра другарите си акционери при покачването. Никога не е извършил досега в живота си нещо почтено. Всичко, каквото притежава днес, е спечелено все с измама… от потта на работниците, от подкупи за договорите, от голямо надуване в цените на мунициите. Но аз преглътнах всичко, опитах се да му продам душата си.

Артур се разтрепери и замлъкна.

— Просто щяхте да се смеете, да бяхте там да слушате. Той си игра с мене като котка с мишка. Най-напред започна да разправя колко голяма чест съм му направил, обаче нашите идеи малко се различавали. Започна стъпка по стъпка… някои забележки тук, някое обещание там, докато най-сетне аз прокълнах всичко, в каквото съм вярвал досега. И когато ме върза за ръцете и краката, най-сетне ми се изсмя в лицето и ми предложи служба помощник-управител на „Нептун“.

Продължително мълчание.

Мистър Банермън каза:

— Мога ли да запитам тогава какви нареждания ще ми дадете?

— Нали ви казах да я продадете? — Артур стана рязко, за да сложи край на цялата разправия. — Продайте и тая къща на Гаулън. Гаулън и нея иска. Може и аз, помощник-управител да му стана… все ми е тая.

Отвън на вратата, застанал на колене, Ричард Барас беше зинал, наблюдаваше през ключовата дупка. Лицето на Ричард беше червено, страшно разстроено. Той не можеше да разбере ясно за какво става въпрос вътре. Но той разбираше със своя нещастен размътен мозък, че има мъчнотии в „Нептун“, които само той може да оправи. Освен това, те всички бяха забравили за неговите способности да прави и невъзможното възможно. Великолепно! Той се отпусна и седна върху плочите на пода. Вътре вече бяха престанали да разговарят, а и той се поизмори да стои на колене, та искаше да седне малко по-удобно, да може по-добре да мисли.

Изведнъж, както бе седнал на пода, вратата на трапезарията се отвори и всички се зададоха. Тяхното неочаквано появяване накара Ричард да направи едно рязко движение и той се претърколи на гръб. Те се стъписаха пред по-скоро жалкото, отколкото смешно положение на тоя човек… недъгав, но весел, хитър, почти откачил… Обаче Ричард не им обърна внимание. Той седна на плочите на вестибюла, изгледа ги много лукаво и се изсмя. Ричард се закиска.

Всички го изгледаха с мъчително съчувствие, а Хилда изтича и извика:

— Горкият ми татко!

Артур остана прав в хола, с поглед впит в Адам Тод, който от толкова години го бе подтиквал да плува срещу течението.

Артур каза ненадейно:

— Хайде да отидем в Тайнкасъл, Тод. Искам да се напия.

През следващите няколко дни Ричард Барас лежа в леглото твърде отпаднал. Хилда беше настояла твърдо да не става от леглото. Той сега беше толкова слаб, тъй неуверен при ходене, щото Хилда, преди да си замине за Лондон, настоя той най-малкото да не излиза от спалнята навън. Ричард се изплаши. Престори се, че ще се държи както му поръчват; стана послушен и мирен, изпълняваше всичко, каквото му кажеше леля Кари.

Всичките му мисли бяха насочени сега към неговата велика идея да възстанови своята мина „Нептун“. Целият следобед в петък той беше тъй възбуден от своята идея, че просто не можеше на едно място да се сдържа. Както си стоеше в стаята, сякаш чук някакъв чукаше в главата му, а кожата на главата му беше изопната като кожата на барабан.