Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

На второ място национализацията означава сигурност в работата. Има стотици мини из цялата страна, с овехтяло устройство и лошо съоръжение. В тях частният собственик се грижи на първо място да запази своите печалби, а за опасностите и лошите условия за работа — на последно.

А надниците? Национализацията означава по-добри надници, защото слабите години в индустрията ще бъдат допълвани за сметка на по-доходните години. Тя означава надници поне достатъчни за преживяване. Тя означава по-добри жилища. Държавата никога не ще може да търпи сегашните жалки условия за живеене на миньорите, каквито съществуват понастоящем в много области; честта на държавата не би й позволила да ги търпи.

Сегашното наследство на тия бедствени условия за живеене е последица от дълги години алчност, егоизъм и безразличие. Работниците в мините изпълняват една обществена служба, една опасна обществена служба. На тях трябва, следователно, да се гледа като на обществени служители. Те искат само човешка правда, каквато правда им е отказвана от столетия насам. Те искат да бъдат служители на държавата, а не роби на парите…

Половин час Дейвид ги държа хипнотизирани, в пълно мълчание; те следиха всяка негова дума, всеки негов аргумент. Неговата собствена убеденост помете всичко пред себе си. Той ги развълнува с историята на тяхното собствено съсловие; той изреди пред тях беззаконие след беззаконие, предателство след предателство. Той ги разпали със спомените за тяхната собствена солидарност, тяхното другарство пред лицето на всички изпитания, тяхната храброст пред лицето на опасността.

— Помогнете ми — извика той накрая, с протегнати като в молба ръце, — помогнете ми да се боря за вас, да спечеля най-после правда за вас. — След тия си думи той застана неподвижен, замлъкна, почти заслепен от своето собствено вълнение. После съвсем ненадейно той си седна на стола.

Няколко мига в залата настана гробна тишина, след това избухнаха бурни овации, същинска буря от овации.

— Ти ги хипнотизира! — Хедън се принуди да крещи сред невъобразимия рев в залата. — Хипнотизира ги всички до един.

На следния ден Дейвид получи 12 424 гласа. Роско получи 3 691. Триумф, немислима победа, най-грамадното мнозинство в Слискейл от четиринадесет години насам. Когато Дейвид застана гологлав пред общинския дом, докато неизброимата тълпа викаше ура до забрава, той почувства да се заражда една нова радост в него, една нова сила. Той бе успял някак си да си пробие път. Пътят му към действителната борба е вече открит.

Неизбежната реакция дойде, когато Дейвид бе въведен в камарата на общините и там се почувства незначителен, маловажен, без приятели. Той поведе упорита борба против това чувство. Смешно, но през тоя пръв ден, неговото главно насърчение дойде от лондонските полицейски сили.

Той отиде рано и извърши обикновената грешка — опита се да влезе в парламента през обикновения вход за публиката. Един полицай го спря и му обясни любезно къде се намира специалният частен вход. Дейвид мина през двора, заобиколи покрай статуята на Кромуел, покрай редиците автомобили край тротоара и цели ята гълъби, и най-сетне се промъкна през частния вход.

В три часа пристигнаха Нъджент и Бебингтън. Дейвид остана с едно смътно впечатление за една продълговата висока зала, равнодушни лица, спикерът с жезъл пред себе си; една смотолевена молитва, как повикаха неговото собствено име, как самият той бързо се отправи за задните редици. В душата му остана едно смесено чувство на смирение и възвишена цел; най-вече остана му убеждението, че неговата действителна работа е вече започнала.

Дейвид си нае жилище на Блънт стрийт, Батърси. Жилището му бе един малък апартамент на един горен етаж — спалня-дневна, кухничка с машина за готвене със светилен газ, една баня. Наем — една лира седмично, при условие мисис Тъкър, хазайката, да оправя леглото и да почиства стаите. В останалото Дейвид пожела сам да се грижи за себе си; той заяви даже, че сам ще си прави закуска, а това изненада мисис Тъкър твърде много.

Мисис Тъкър бе отчаяна от намерението на Дейвид да води спартански живот. Тя беше възрастна, приказлива ирландка със зелени очи, пъпчиво лице и червени коси. Нейният мъж беше инкасатор на дружеството за светилен газ; тя имаше, освен това, двама неженени синове, чиновници в града. Когато Дейвид отказа да се съгласи хазайката да му готви закуска и вечеря, мисис Тъкър се залови усърдно да приказва по негов адрес. Тя въобще твърде много обичаше да приказва.