Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Все пак днес Дейвид долови някаква цел, прикрита зад това насърчение на Нъджент. Той подусети също тъй, че Бебингтън и Дъджън говорят за него. Интересно!

— Не е лошо това място — каза Дъджън, докато дъвчеше. Хвърли отново поглед наоколо и потърка ръце.

— Харесват ви се огледалата, нали? — Неприятната усмивка на Бебингтън светна. — Като си напрегне човек малко внимателно врата, може да има удоволствието да види шестима Дъджъновци отведнъж.

— Прав си, Клем, прав си — съгласи се Дъджън и потърка ръце още по-весело. Макар и да можеше да се смее и да плаче от вълнение в момент на политическа криза, кожата на Джим беше нечувствителна към присмех и лични подигравки, също като на хипопотам.

Нъджент се обърна към Дейвид.

— Ти си ги раздрусал доста в Слискейл, както дочувам.

— Не знам такова нещо — отвърна Дейвид с усмивка.

— Не му вярвайте — намеси се изведнъж Хедън. — Не четохте ли вестниците? Той току-що прокара една наредба за наемните отношения, най-добрата в целия окръг. Стана причина да се открие един майчин дом; накара ги да раздават безплатно мляко на бедните деца. Там винаги си е имало рушветчии; местното самоуправление беше само една гавра. Но сега, като им седна един честен човек на главата на тия спекуланти, накара ги да треперят със страх божий в сърцето и да се записват в библейските дружества. — Щом свърши речта си, Хедън надигна чашата немилостиво.

Последва мълчание. Нъджент имаше доволен вид. Дъджън поля котлета си с бира и каза ухилено:

— Хубаво ще бъде да можем тъй да направим и с нашите приятели, Хари. Тогава ще можем да си оправим набързо сметките с Дъкам.

Когато споменаха за неотдавнашния законен проект, Дейвид се наведе през масата с жив интерес.

— Има ли вероятност скоро да мине национализацията?

Бебингтън и Нъджент размениха бързо поглед, а Дъджън прикри своята усмивка зад дебелите си очила. Той удари важно с пръст по масата и каза:

— Вие знаете какво предложи сър Джон Санки. Всички каменовъглени периметри и предприятия да бъдат откупени от държавата. Вие знаете какво каза Лойд Джордж в камарата на общините на 18 август: приятелството възприема политиката държавата да откупи всички каменовъглени залежи, върху които докладите на правителствената комисия са единодушни. Е! Какво повече искате? Не виждате ли, че е вече кажи го свършено! — И Джим Дъджън взе да се смее с видимо задоволство.

— Виждам — каза Дейвид тихо.

— Много смешно беше в комисията — засмя се Дъджън още по-весело. — Трябваше да го чуете Боб Смили как се разправяше с Нортъмбърландския херцог, и Франк как си правеше смях с маркиза Бют по произхода на техните права и имоти. Всичките им права произхождат от подписа на едно десетгодишно момче, Едуард VI. О, смяхме се до пукване.

— На мен не ми се вижда много смешно — каза Дейвид с огорчение. — Правителството се задължи пред комисията. Цялата работа ми се вижда едно голямо мошеничество.

— Точно тъй им каза и Хари в камарата на общините. Но, бога ми, няма никакво значение. Ей, келнер, донеси ми още един котлет.

Докато Дъджън приказваше, Нъджент разпитваше Дейвид:

— Ти все още ли си тъй разпален на тая тема за национализацията? — запита той.

Дейвид кимна, без да каже нищо. Сред тая компания никакъв друг отговор не би могъл да бъде по-убедителен.

Последва кратко мълчание. Нъджент тихо запита нещо Дъджън и той, с уста пълна с картофи, издаде някакъв силен гърлен звук; сетне Нъджент погледна към Бебингтън и получи и от него едно леко, непринудено кимване. Тогава Нъджент се обърна към Дейвид.

— Слушай, Дейвид — каза той важно. — Комитетът реши да слее три местни района тука и да създаде една съвършено нова област. В Главната квартира ще бъде новия институт в Еджли. Искаме да имаме един нов организационен секретар, който да не бъде само областен касиер, а и секретар на Сдружението на северните рудокопачи. Затова те поканихме тука на среща, да ти предложим тоя пост.

Дейвид изгледа Нъджент съвършено слисан, поразен от предложението и се изчерви силно.

— Но, Хедън… — Той се извърна изведнъж и погледна към Хедън, пред когото очевидно бяха предпочели него, и очите му се замъглиха.

— Хедън даде много добра препоръка за тебе — каза Нъджент тихо.

Очите на Хедън се срещнаха бегло с очите на Дейвид.

В неговия поглед се четеше душата на един обиден, но смел човек; след това Хедън издаде смело брадата си напред.

— Аз не съм съгласен да поемам тоя пост нито за пари, нито за слава. Те искат млад човек, не чу ли? Аз съм пуснал корени в Ръд стрийт и няма за нищо на света да я напусна. — Той сложи ръката си върху рамото на Дейвид.