Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Джо заговори твърде откровено — в Джо винаги се забелязваше една великолепна откровеност. Ясно беше, че той смята края на войната за преждевременен… войната в края на краищата, съвсем не е нещо лошо. Обаче положението беше чудесно дори и сега. Джо извади златната си табакера, запали една турска цигара, вдъхна с наслада нейния аромат. После, като се наведе през масата, той разправи на двамата си стари приятели цялата история на своето удивително забогатяване, своето издигане до завидно положение и власт. Възхитително!

Джо виждаше въздействието от своя разказ… жадния поглед на Джени, хладната ненавист в очите на Дейвид, и това още повече го вдъхнови. Той продължи да разправя с красноречие и с покровителствен тон.

Щом завърши разказа си Джо разбра, че всичко е изредил както трябва. Той хвърли поглед към евтиния син емайлиран часовник над камината и с вик на изненада извади своя тънък златен часовник… да свери времето. Той скочи на крака:

— Боже господи! Трябваше вече да съм на път. Ще закъснея за банкета, ако не побързам. Съжалявам много, че трябва тъй рано да се разделя с вас, но трябва да бъде в CENTRAL в осем часа!

Джо се ръкува и се отправи към вратата, сладкодумен и весел, засмян и приказлив, преизпълнен от възторг, добродушен… цял-целеничък Джо! Вратата се хлопна след него, автомобилът загърмя, Джо си замина!

Дейвид погледна към Джени с лека, иронична усмивка на уста:

— Това е то Джо — каза той.

Джени го погледна злобно.

— Аз знам, че е Джо — изсъска тя злобно. — Какво си приказваш?

— О, нищо, Джени. Но тъкмо сега, след като си отиде, ми дойде на ум, че ми дължи още ония три лири!

Сатанинска буря се надигна в гърдите на Джени, раздухвана още повече от съзнанието, че Джо я е зарязал вече окончателно, веднъж завинаги. Нейните устни се свиха.

— Три лири! — изсмя се тя. — Три лири Джо ще ги хвърли на някой келнер. Той струва цяло богатство, тоя Джо. Може да те купи и продаде хиляди пъти. Същински мъж е тоя Джо. Умее да върти работа, умее да трупа пари. Защо не вземеш ти урок от него? Гледай автомобила му, гледай дрехите му, диамантите му, гледай какви цигари пуши. Погледни го, казвам ти, за да се засрамиш!

Гласът на Джени се превърна в писък:

— Такъв мъж като Джо ще създаде на жена си удоволствия, ще я води по ресторанти, на танци, по света; ще я изведе между общество, ще й създаде развлечения. Погледни го, казвам ти, погледни и себе си. Ти не си достоен и обувките му да оближеш, не си! Какъв си ми мъж ти, да те питам аз тебе! Парцал си ти, парцал! И точно такова е мнението и на Джо за тебе. Сега Джо си хвърчи с автомобила, изтегнал се е върху седалките и ти се смее на ума. Смее ти се на ума. Парцал, си казва той на ума, парцал, парцал, парцал!

Нейният глас стана още по-писклив, очите й изпускаха светкавици от омраза.

Дейвид се изправи със стиснати юмруци пред нея, но се овладя с голямо усилие на волята. Разбра, че единствения начин да се укроти Джени е да я остави сама. Той се обърна, излезе от стаята и се прибра в кухнята.

Джени остана в приемната; тя се задъхваше, задушаваше се от ярост. В първия миг я обзе желание да отиде подир Дейвид, да си издума всичко, да си разчисти сметките с него; но сетне тя размисли и сподави всички подигравки и язвителни обиди, които още се въртяха на езика й. Тя намисли един по-добър начин, а засега само преглътна на сухо. Мирисът на скъпия тютюн още се носеше из въздуха и просто я подлудяваше. Тя се втурна навън от стаята, грабна шапката си и изскочи из къщи.

Когато Джени се върна, беше вече късно, близо единадесет часа, но Дейвид още не бе си легнал. Той седеше на масата в кухнята, погълнат в четене на новия закон за каменовъглената индустрия, току-що излязъл. Когато жена му влезе в кухнята, той вдигна очи. Тя застана на вратата, с кривната на една страна шапка, с изцъклени очи, с налети с кръв страни, пияна до забрава.

— Здравей — захили се тя, — пак пари ли печелиш? — Езикът й с мъка се обръщаше, обаче изражението на лицето й не оставяше място за съмнение.

Дейвид скочи ужасен; той никога дотогава не беше я виждал пияна.

— Не ме пипай! — Тя посегна да го удари и насмалко не падна. — Да не ми се въртиш такъв да си играеш с мене. Махай си ръцете! Ти не заслужаваш жена!

На Дейвид му стана отвратително като я гледаше в такова състояние.

— Джени! — замоли я той.

— Шени! — захили се тя с пиянското си лице срещу него. Тя се заклати към него и сложи ръце пиянски на хълбоците си. — Чудесен мъж си ти, да ме караш да хабя тука с тебе най-хубавите си младини. Чудесно прекарах като те нямаше през войната, ама чудесно прекарвам и сега!