Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

— Това са най-безсрамни лъжи — измънка най-после Рамедж. — Аз доставям първокачествено месо.

Огъл за пръв път се обади.

— Тогава господ да му е на помощ на първокачественото ти месо — изръмжа той.

Свещеникът, Реверънд Лоу, издигна своята бяла, помирителна ръка и изблея:

— Може да е имало по някое и друго лошо парче понякога; може ли винаги все едно и също да бъде!

Хари Огъл се обади пак:

— Петнадесет години тъй е вървяло то… с вашето хубаво „понякога“.

Коноли пъхна нетърпеливо ръце в джобовете си.

— Защо е тая врява на вятъра! Сложете го на гласуване! — Той знаеше как да оправя такива работи и повтори силно: — Поставете го на гласуване!

Дейвид отново впи поглед в Рамедж и каза бавно:

— Да се разберем. Ако съветът откаже да вземе решение за нов търг с едно редовно обявяване както изисква законът и да поиска нови оферти, аз ще изпратя тия показания на окръжния медицински съвет и ще искам пълна анкета по целия въпрос.

Последва двубой с очи между Рамедж и Дейвид. Обаче очите на Рамедж първи паднаха. Той се страхуваше. Той беше мамил съвета цели петнадесет години; беше доставял лошо месо, беше доставял по-малки количества, а беше взимал пари! Страхуваше се, страхуваше се ужасно от разкритията на една анкета. „Дявол да го вземе — помисли си той, — тоя път ще трябва да изчакам. Дявол да я вземе тая мръсна свиня, дето ми се бърка! Но един ден ще си оправя сметките с него.“ На глас той каза сърдито:

— Няма нужда от гласуване! Обявявайте и вървете по дяволите! Моята оферта пак ще бъде най-ниска.

Ликуване изпълни душата на Дейвид. „Победих — помисли си той — победих. Първата стъпка по дългия път е вече направена. Той ще има сила да води борбата. Той ще я води.“

Съветът продължи работата си.

В неделя, на 5 май, старият Чарли Гаулън почина. Чарли беше на легло от шест месеца насам от воднянка и най-сетне, въпреки многобройните изваждания на вода от лъскавия му подут корем, Чарли се пресели при дядо Господ. А най-чудното в случая беше, че Чарли никога в живота си вода не бе поглеждал, но най-после от вода умря. Но, чудно, не чудно, Чарли умря в мизерия, изоставен от всички. Два дни след смъртта му, Джо пристигна в Слискейл.

Пристигането на Джо в града беше същинска сензация. Той пристигна сутринта във вторник с един нов-новеничък автомобил „Сънбийм“… нов зелен автомобил „Сънбийм“, двадесет и пет конски сили, каран от един шофьор в тъмнозелена униформа. Щом Джо слезе от колата и влезе в тяхната стара къща в Алма Терас, „Сънбийм“-а веднага бе заобиколен от тълпа любопитни.

На погребението Джо беше твърде опечален. Край гроба на баща си той избухна в плач и зарови лицето си в една грамадна копринена кърпа. Всички бяха на мнение, че Джо проявява голяма синовна обич. От гробищата Джо отиде право при Пикингс, на Лам стрийт, и поръча великолепен надгробен паметник.

— Изпрати сметката на мене, Том — заяви той сладкодумно. — Цената няма значение!

По-късно Том действително изпрати сметката. Той много пъти изпраща сметката.

След погребението Джо предприе една малка сантиментална обиколка из града и прояви вълнение, достойно за един издигнал се в живота човек, когато се среща със старите си познати. Той направи силно впечатление на Хари Огъл със своето настояване да има една снимка на тяхната къща в Алма Терас. Джо искаше една снимка, голяма, фотоплакат с рамка: той трябва непременно да има снимка от скромната къща, в която се е родил. Той поръча на Хари да накара фотографа Блер да изработи постера, после да го изпрати със сметката на Джо.

Към края на деня, към шест часа, Джо се отби да види своя стар приятел Дейвид. Новината за пристигането на Джо в Слискейл беше пристигнала преди него в къщата на Дейвид. Джени не само уведоми Дейвид, но и приготви разкошна вечеря за Джо.

Обаче Джо рязко отхвърли поканата на Джени… той е поканен на банкет в CENTRAL, Тайнкасъл. Джени трепна, обаче настоя. Тогава Джо хвърли спокоен поглед върху Джени, огледа я от главата до петите с окото на тънък познавач; Джени разбра, че той е престанал вече да се интересува от нея, зарязал е някогашната си приятелка. Радостта в нейните очи мигновено изчезна, нейното кокетство се стопи; тя седна на стола безмълвно… разтреперана, измъчвана от ревност.

Въпреки това тя се превърна цялата в слух и поглъщаше всяка дума на Джо, когато той заразправя за себе си. Без да ще, тя започна да сравнява двамата мъже и тяхното положение в живота: бляскавия успех на Джо, жалкото проваляне на Дейвид.