Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Бебингтън погледна часовника си, изморен от тая сантименталност.

— Влакът тръгва в три — каза той.

Всички станаха и влязоха през страничната врата на гарата.

Край влака ги чакаше един фоторепортер. Щом го съгледа, Джим Дъджън сложи очилата си и загледа важно-важно. Той обичаше донемайкъде да се фотографира.

— Работата се засилва — каза той на Дейвид. — Втори път днес как ме хващат.

Като ги чу, Бебингтън се усмихна хладно и внимателно излезе по-напред от тях.

— Няма нищо чудно — каза той, — като имате предвид, че и двата пъти аз наредих тая работа.

Следващият случай за Дейвид да се издигне още по-нагоре дойде по-скоро, отколкото смееше и да се надява. Без никакво предупреждение, Нъджент дойде една вечер в новото му бюро, тъкмо когато се готвеше да се прибере у дома.

Двамата приятели разговаряха около половин час по работите на федерацията, Дейвид сложи встрани книжата, проучвани от тях дотогава, а в това време Нъджент запали една цигара, хвана я с боядисаните си от тютюневия пушек пръсти и зачука върху табакерата си. Лицето му изведнъж стана твърде важно.

— Ти знаеш, Дейвид, че Крис Стейпълтън беше болен — каза той най-после. — Да, болестта му се влоши, излезе по-лоша, горкия, отколкото предполагахме. Направи си операция миналата седмица в болницата на Франкмасоните, вътрешна болест… разбираш какво значи това, нали? Видях го вчера. Изгубил вече съзнание, бързо отпада. — Нъджент се загледа в зеления край на цигарата си. Настъпи продължително мълчание, сетне той добави: — Ще има нови избори в Слискейл идния месец.

В гърдите на Дейвид избухна бясно вълнение и пламна в очите му както внезапен страх. Последва ново мълчание.

Нъджент го погледна през масата и кимна.

— Да, Дейвид — каза той. — Говорих с местния комитет. Без съмнение, ти ще бъдеш избран за кандидат по обикновения ред.

На следния понеделник, в седем часа вечерта, Дейвид излезе от гарата на Слискейл и насмалко да се сблъска с Рамедж, тръгнал към вестникарската будка да си купи вестник.

Рамедж се закова на място и Дейвид позна по лицето му, че се е научил. Предния ден Стейпълтън бе починал в болницата, в тазсутрешния „Тайнкасъл хералд“ беше излязло едно многозначително антрефиле.

— Е, е — каза Рамедж ухилен и се престори на много развеселен от новината. — Значи ще се опитаме да скочим в парламента, както чувам.

Дейвид отвърна с една колкото се може по-съкрушителна любезност.

— Вярно е, мистър Рамедж!

— Аха! Ами смяташ ли да се намърдаш в парламента.

— Да, надявам се — съгласи се Дейвид и просто го подлуди със своето спокойствие.

— Само ако не мога аз да ти попреча. Не, бога ми, ако аз мога да ти попреча, ще ти приседне. Ние не искаме такива запалени подстрекатели да представляват нашата околия.

— Вие, естествено, ще подкрепите своя кандидат — отговори Дейвид меко.

— Разбира се, можеш да се закълнеш в главата си — избухна Рамедж. — Ще те удавим в урните, ще те унищожим, ще те направим за чудо и за смях на целия Тайнкасъл. — Той се задуши от ярост, потърси някои по-страшни закани, но като не можа да намери, издаде най-сетне с гърлото си някакъв неразбираем рев и закрачи към будката.

Дейвид тръгна замислен по Фрийхолд стрийт. Той знаеше, че Рамедж не се ползва с всеобщо уважение. Все пак, даваше си сметка срещу какви спънки ще има да се бори. Избирателната околия Слискейл открай време си беше крепост на лейбъристите, обаче неин представител през последните четири години беше Стейпълтън, доста стар човек, доста изтощен от страшната болест рак на стомаха.

При последните избори, които доведоха правителството на Болдуин на власт, Слискейл беше се разколебал до известна степен и Лорънс Роско, консервативен кандидат, бе успял да намали мнозинството на Стейпълтън на 1 200 гласа. Роско сигурно пак ще се кандидатира и е опасен противник.

Той беше син на Линтън Роско, сега сър Линтън е директор на каменовъгленото предприятие Тайнкасъл Мейн Колижрийз. Дейвид съзираше някакво странно съвпадение в това, че синът на човека, с когото се бе сблъскал тъй свирепо при съдебната анкета, сега ще бъде негов противник в изборите. „О, много добре — каза си Дейвид на ум с мрачна усмивка, — колкото са по-големи, толкова по-тежко падат.“

Определянето на кандидатите стана на 24 август. Явиха се само двама кандидати; борбата щеше да се води между Дейвид и Роско — една много проста борба. Денят беше влажен — на 24 август беше се излял проливен дъжд, като из ведро, и Роско каза шеговито, че било лошо знамение за един от двамата кандидати.