Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

И все пак, Джени беше малко избързала със своето заключение. Едва бе изрекла своята сърдита преценка, вратите се отвориха и влезе мистър Стенли. Нашият мистър Стенли. Велик момент. Мистър Стенли влезе в салона с любезна усмивка на лице, спретнат и докаран в своя твърде модерен вечерен тоалет, заедно със своята годеница.

— Тази е Лаура Тод с него — прошепна Джени със затаен дъх. — Сгодиха се миналия август, имаше ги в „Куриер“.

Джо се загледа в лицето на Джени, пламнало от любопитство. Нейният жаден интерес към висшето общество на Тайнкасъл го смути доста много. Но сега Джени се разнежи извънредно много към него.

— Защо не танцуваме, Джо? — прошепна тя и стана да се повърти сластно в неговите прегръдки покрай Милингтън и Тод.

С напредването на забавата веселата усмивка на Джени, цъфнала върху нейното лице при влизането на нашия мистър Стенли и Лаура Тод, започна да придобива определена насока. Джени говореше от желание да бъде забелязана от мис Тод и просто умираше от нетърпение нашият мистър Стенли да я покани да танцува. Обаче нищо, нищичко не се случваше, твърде лоша работа. Вместо това, Джек Линч, един железар от леярницата започна да се заглежда в Джени, следваше я на всяка стъпка и търсеше случай да я покани за един танц.

При последния танц преди вечеря Джек оправи вратовръзката си и се приближи свенливо до Джени.

— Елате, госпожице — каза той с широка усмивка. — Вие и аз ще им покажем как се танцува.

Джени отметна глава назад и впи поглед в отсрещния край на салона. Джо, седнал до нея, каза:

— Заминавай, Джек. Мис Сънли танцува с мене.

Джек се олюля на краката си:

— Но аз я каня да танцува с мен. — Той протегна ръка в движение на груба галантност. Джек ни най-малко нямаше каквото и да е лошо намерение, обаче залитна и грамадната му лапа падна случайно върху рамото на Джени.

Джени изписка драматично. Джо скочи пламнал от ярост и стовари ловко юмрука си точно под брадата на Джек. Железарят се простря с цялата си дължина на пода. Танцът изведнъж замря.

— Какво става тук? — Мистър Стенли си проби път през навалицата и дойде до мястото, където Джо беше застанал с галантно изпъчени гърди и с ръка около талията на бледата, изплашена Джени. — Какво има? Какво стана?

Сърцето на мъжествения Джо падна в обувките му, обаче той отговори с достойнство.

— Пиян е, мистър Милингтън, пиян като дръвник. Пиян е и закачи моята приятелка, мистър Стенли. Аз само я защитих.

Стенли огледа и двамата — стройния младеж и оскърбената хубавица; сетне хвърли смръщен поглед към простряния на пода пияница.

— Пиян ли? — викна той. — Лошо, действително много лошо. Аз не мога да позволя такова нещо! Махайте го от тук. И утре да се яви при мен в канцеларията. Може да си получи билета.

Джек Линч, нахалникът, бе изнесен от салона. На следния ден го уволниха. Обаче сега Стенли се обърна към Джо и Джени:

— Така е добре! — кимна той успокоително. — Вие сте Джо Гаулън, нали? Запознайте ме с вашата дама, Джо. Как сте, мис Сънли? Ако обичате да танцувате, моля ви за един танц с мене. Джо, да ви запозная с моята годеница. Ако обичате, потанцувайте с нея.

И тъй Джени литна от възторг в прегръдките на мистър Стенли, а Джо се завъртя тежко из салона с мис Тод. Нейните очи го гледаха весело и с известен интерес.

— Великолепен удар — каза тя с весело свиване на устните — неин навик.

Джо призна, че ударът бил нещо първостепенно, но се чувстваше смутен и болезнено неловко.

— Аз тъй обичам — произнесе се тя по едно време, — един кавалер трябва да се защитава по мъжки. — Тя отново се засмя. — Само че вие недейте си дава вид, сякаш току-що сте постъпили в ордена на Добрите Самаряни.

Стенли, мис Тод, Джени и Джо вечеряха заедно. Джени беше на седмото небе. За нея всичко беше възторг, възторг… всичко, всеки миг. А на всичкото отгоре, когато забавата свърши, Джо великодушно повика файтон.

Джени просто хвърчеше от възторг и вълнение, когато се качваше в зеления, покрит с петна файтон, вмирисан на мишки, погребения, сватби и влажни обори. Тя се облегна назад и потъна във възглавниците.

— О, Джо — бликна нейният възторг, — толкова великолепно беше… Аз не знаех, че толкова добре се познаваш с мистър Милингтън. Защо не ми каза? На мене и през ум не ми минаваше. Той е толкова мил. И тя, разбира се. Не е красива, имам предвид, малко смачкана в лицето, но много модерно се носи.

Сега, като остана сам с Джени във файтона, Джо усети как копнежът му по нея изведнъж пламна и го хвърли в треска. От месеци насам тя се бе държала на разстояние от него. Целият в огън от желание, той се размърда и започна внимателно да се приближава към нея, както се бе отпуснала в единия ъгъл на файтона; скоро Джо пъхна ръка около нейното кръстче.