Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

— Гледай, Джо, гледай — викна тя и стисна ръката на Джо. — Ето го лорд Кел! Нали е джентълмен.

Лорд Кел, доайен на английския спорт, милионер земевладелец от Севера, с червено лице и бакенбарди, с приятна усмивка на лице, беше застанал в разговор с едно дребно човече — Лю Лестър, неговия жокер.

Младежът изръмжа завистливо:

— Ако той смята, че Несфилд ще спечели, тогава е цял дръвник. — Сетне Джо се отдели, за да потърси Дик Джоби, ръководителя на местните обзалагания.

— Имате ли нещо, мистър Джоби, което да мога да съобщя на моето момиче? — каза той с подкупваща любезност.

Дик Джоби огледа Джо от главата до петите, тонът на Джо му се хареса; той беше гледал Джо как се боксира в салона Сент Джеймс; Джо му се виждаше приятно момче, а пък Дик имаше слабост към приятните момчета.

— Не бих я съветвал да записва нещо до последното надбягване, Джо.

— Добре, мистър Джоби. — Мълчание, изпълнено от вълнение. — Несфилд ваш любимец ли е?

Дик поклати глава.

— Загубена работа. Кажете на вашата млада дама да постави половин лира на Пинк Бъд.

Дик Джоби се усмихна, кимна с глава и бавно се отдалечи. С душа изпълнена от трепетно вълнение, Джо си проби път обратно до Джени.

— Нали е извънредно лошо това? — викна Джени съвършено отчаяна при четвъртото надбягване.

Тя бе дошла с желанието да спечели толкова много! Джени не беше вулгарна, тя беше щедра до безобразие и се отнасяше нехайно към парите си; но би било просто великолепно да спечели.

— Какво ще кажеш за Пинк Бъд в последното надбягване? — загатна Джо.

— Ах, не, Джо… Аз ще заложа на коня на лорд Кел, Несфилд — настоя Джени.

— Добре! — каза Джо и махна с ръка. — Както искаш. Аз ще заложа на Пинк Бъд.

Той взе всичките си пари, които имаше и смело ги заложи на Пинк Бъд. Приеха му облога едно срещу пет, но скоро облогът спадна на едно срещу три. Конете потеглиха. Джо застана пред перилата, залови се здраво за тях в своето напрежение, заследи с очи конете на завоя. По-бързо, по-бързо; Джо се изпоти, не смееше да диша. Задъхан, той седеше с очи впити в конете, когато те навлязоха в правата писта, пред самия финал; на финала Джо нададе рев на дива радост; Пинк Бъд пресече лентата с цели две дължини преднина. Още щом бяха оповестени номерата на победителите, Джо прибра печалбите си, натика четири банкноти от по пет лири във вътрешния си джоб, спусна четирите лири в джоба на жилетката си, закопча палтото си и като накриви шапка, върна се при Джени.

— Ох, Джо — Джени едва не се разплака, — защо аз не…

— Да, защо не ме послуша? — повтори той. — Трябваше да ме слушкаш. Аз спечелих цяла пачка банкноти. Аз през цялото време имах едно предчувствие за Пинк Бъд.

Върнаха се в Тайнкасъл малко след шест часа, минаха бавно по Нюгейт стрийт, навлязоха в Хаймаркет. Досегашното лошо настроение на Джо бе изчезнало, пометено от някакво шумно великодушие. Към Джени той започна да се отнася със снизходителна любезност, даже я остави да го хване под ръка.

Изведнъж, когато завиха по ъгъла на Нортъмбърланд стрийт, Джо изведнъж се закова на място и промълви:

— Чакай, не може да бъде! — Сетне той постави ръце пред устата си във вид на тръба и извика: — Дейвид! Ей, Дейвид Фенуик!

Дейвид се спря и се обърна; по лицето му бавно се разля усмивка, когато позна своя приятел.

— О, Джо… Ти ли си!

— Аз съм, аз — изрева Джо и се хвърли върху Дейвид с изблик на мъжка радост.

Всички се разсмяха. Джо махна с ръка с царствено достойнство и запозна Дейвид с девойката, както му е редът.

— Мис Сънли, Дейви. Моя приятелка. Господинът е Дейви, Джени, мой неразделен другар от преди години.

Дейвид погледна към Джени. Погледна я право в нейните ясни, големи очи. Сетне, в отговор на нейната усмивка и той се усмихна. Възхищение се изписа по неговото лице. Ръкуваха се много вежливо.

— Джени и аз отивахме да пийнем нещо — забеляза Джо и пое в свои ръце положението. — Но сега всички ще отидем заедно да пийнем. Искаш ли да пийнеш нещо, Дейви?

— И още как! — съгласи се Дейвид с възторг.

Без да отговори, Джо пъхна големия си пръст в извивката на жилетката и поведе компанията по Нортъмбърланд стрийт към Пърси Грил. Дейвид и Джени тръгнаха след него.

— Какво ще пиете? — запита Джо. — За мене уиски. За тебе, Джени? Чаша порто, е? За тебе, Дейви? Внимавай, момче, да не кажеш какао.

Дейвид се усмихна и заяви, че по това време предпочита бира.

Когато донесоха чашите, Джо поръча богат обяд; котлети, луканки, и пържени картофи. След това той се облегна назад и се загледа изпитателно в Дейвид. Сетне, в изблик на любопитство, той запита: