Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Колата направи гладък завой, жълтите й стъпала блеснаха на слънцето; тя се спря срещу канцеларията. Ричард Барас слезе. Бартли беше вече застанал до главата на коня. Артур Барас, синът на господаря, седнал до преди това между двамата, остана в колата.

Отдалеч, като се придвижваше в редицата, Дейвид заразглежда господарския син и започна лениво да му се учудва. Без сам да знае защо, той изпитваше странно съчувствие към Артур — едно крайно чудновато чувство, особено, почти парадоксално, като че ли му е мъчно за Артур. Стори му се смешно, като си припомни тяхното тъй различно положение. Когато откри, че съжалява господарския син, Дейвид се изсмя почти гласно.

Редът му пред касата дойде. Той отиде до прозорчето, получи своя плик с парите, подаден му през отвора от касиера Петит; сетне младежът се заразхожда по двора, да дочака баща си.

Изведнъж Дейвид почувства, че и той на свой ред е наблюдаван: Барас, придружаван от Армстронг, се бе върнал при колата; двамата бяха застанали там и го гледаха направо.

Една минута двамата продължиха нещо да си говорят, после Армстронг кимна на младежа да отиде при тях.

Дейвид се поколеба, дори му мина през ум да не отиде; все пак той отиде, обаче нарочно се запъти твърде бавно.

— Мистър Армстронг ми казва, че си спечелил една стипендия в колежа Бадли.

Дейвид забеляза, че Барас е в повишено настроение; въпреки това, той почувства острият изпитателен поглед на малките му студени очи.

— Много ми е приятно — продължи Барас, — като чувам за твоя успех. Какво смяташ да учиш в Бадли?

— Искам да завърша класическия отдел.

— Хмм… класическия отдел! Защо не следваш за минен инженер?

Дейвид отговори презрително. Нещо в Барас събуди презрение в душата на младежа.

— Не ме интересува. — Неговият презрителен тон се отплесна от Барас както вода от студен камък.

— Наистина ли… не се интересуваш?

— Не! Не ми харесва работата под земята.

— Не ти харесва — повтори Барас като ехо. — Искаш да станеш учител.

Дейвид разбра, че Армстронг му е казал.

— Образованието е хубаво нещо — продължи Барас. — Аз на никого не искам да преча. Когато завършиш в Бадли, може да ми се обадиш. Аз съм член на комитета! Може да те настаним в някое от окръжните училища. Винаги имаме нужда от млади преподаватели.

Зад дебелите стъкла на своите очила, Барас сякаш започна да се отдалечава от Дейвид. Тъй далечен, той пъхна ръка в джоба на панталоните си, измъкна от там една голяма шепа бяло сребро. По стар навик, без да бърза, той избра една монета от половин лира, премисли, сетне я сложи обратно и избра вместо нея една монета от два шилинга.

— Ето ти един флорин — каза той бавно, тържествено и с тоя подарък сложи край на разговора.

Младежът остана тъй слисан, щото прие монетата. Той остана с нея в ръка, докато Барас се качи и зае мястото си в колата. Дейвид смътно почувства дружелюбната усмивка на Артур към него. Сетне колата се отдалечи.

Младежът се обърна рязко и тръгна към вратата на двора, където Роберт сега на свой ред бе застанал да дочака сина си. Дейвид видя, че баща му е бил зрител на цялата сцена. Той забеляза също, че баща му е ядосан. Роберт беше пребледнял от ярост, държеше очите си наведени и не поглеждаше към Дейвид.

Баща и син закрачиха мълчаливо, докато стигнаха до към средата на Каупен стрийт. Бащата се спря. Насреща им се виждаше Мидълриг — двора на един изоставен краварник, мръсен двор, бунище на целия град, покрито с гниеща слама, боклуци и един грамаден куп тор. Роберт се обърна към сина си.

— Какво ти даде Дейвид? — запита той тихо.

— Даде ми два шилинга, тате. — И Дейвид показа флорина; от срам все още го стискаше силно в дланта си.

Роберт взе монетата, погледна я мълчаливо, сетне я запрати с бясна сила.

— На ти! — каза той, сякаш тая дума го нараняваше. — На ти!

Монетата падна право в средата на купа тор.

Джо Гаулън стигна в Тайнкасъл много преди Дейвид Фенуик. С откраднатите от Мърчисън две лири в сребърни монети, той направо отиде в града. И щом веднъж се добра до там, Джо започна непрекъснато да напредва.

За една седмица двете лири приятно се стопиха, но Джо бе приет на работа в леярницата на Милингтън. Заплатата му бе определена на 25 шилинга седмично — цяло богатство в сравнение с мината.

А нещо по-важно — Джо се настани на квартира при мисис Сънли. Нейната дъщеря Джени, работничка при Слатери, най-видния салон за дамски шапки в Тайнкасъл беше най-близката цел на квартиранта.