Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Настана мълчание; всички зачакаха със затаен дъх, в очакване да последва сбиване. Но не, Чарли никога не се бие; по лицето му само се появи пиянска усмивка. Напрежението се превърна в разочарование.

Изведнъж вратата се отвори. Уил Кинч влезе в салона и си заотваря път с неуверени крачки към тезгяха.

— Налей една халба, Берт, за бога. Струва ми се, с чашата заедно ще я глътна.

Думите на Уил възбудиха всеобщ интерес; всички погледи се обърнаха към него.

— Какво става? Какво ново има, Уил?

Уил отметна назад косите от челото си, грабна чашата и се обърна към другарите си с отчаян поглед.

— Много новини има в мене, момчета. — Той се изплю, като че ли да прочисти устата си от кал. Сетне заговори бързо: — Моята Алиса е зле, момчета, има пневмония. Сестрата каза да й дадем супа от говеждо. Отидох при Рамедж преди четвърт час. Рамедж, самият той зад тезгяха, с дебелия си корем. Мистър Рамедж, казвам му най-учтиво, ще ми дадеш ли малко месо, да направим супа за малката, много е болна, в събота непременно ще ти го платим.

При тия думи устните на Уил побеляха като восък; цялото му тяло се разтрепери, но той стисна зъби и направи усилие да продължи.

— Пък той, момчета, ме изгледа от горе до долу, сетне от долу до горе. Няма да ти дам никакво месо — казва, най-спокойно казва. Моля ти се, мистър Рамедж — казвам аз съвсем отчаян, — мъничко ми дай, малко кокал и месце, още първата събота като взема пари, ще ти го платя, кълна ти се в Бога.

Мълчание.

— Той нито дума не казва, само ме гледа като пукал. Сетне казва, сякаш на куче приказва: „Няма да ти дам нищо, едно голо ребро дори няма да ти дам. Вие сте един срам за града, ти и всички като тебе. Напущате работата си за нищо, само да подлагате ръка на честните хора да ви дават милостиня. Излизай, докато не съм те изхвърлил аз от дюкяна!“.

Мълчание.

— И аз си излязох, момчета.

Гробна тишина се бе спуснала над компанията, докато Уил разправяше. Той завърши сред гробно мълчание. Пръв Боб Огъл се раздвижи.

— Бога ми! — изпъшка той. — Това е прекалено.

Тогава Слогър скочи на крака, без да може да пази добре равновесие.

— Това вече е прекалено! — изкрещя той. — Не може тъй да го оставим.

Изведнъж всички започнаха да приказват; в салона се вдигна олелия. Слогър беше на крака и си пробиваше път сред тълпата.

— Аз това няма да го оставя тъй, момчета. Аз сам ще отида при тоя мръсник Рамедж. Тръгвай, Уил. Ще ти вземем за момичето от най-хубавото месо, не кокалчета и парчета. — Той улови Уил приятелски за ръката и го повлече към вратата. Другите се заблъскаха край тях, тръгнаха подире им, насърчаваха ги.

Салонът се опразни за една минута. Същинско чудо: никога не е бивало такова нещо, господа, толкова бързо да се опразни салонът. Пълен до преди една минутка — празен следната минута! Само Роберт остана и продължи да наблюдава слисания Емър с тъжни, разочаровани очи. Роберт си поръча още една чаша, но след това и той излезе.

Навън тълпата се бе увеличила; бяха се присъединили двадесетина младежи, минувачи, любопитни. Те нямаха понятие какво става, но чуха сърдити гласове; подушиха, че ще има бъркотия, бой… Щом като Слогър е начело, всички вкупом се запътиха по Каупен стрийт. Младият Джо Гаулън се промъкна чак в средата на навалицата.

Тълпата зави на ъгъла, навлязоха в Лам стрийт, но когато стигнаха до дюкяна на Рамедж, очакваше ги разочарование. Рамедж бе затворил. Големият дюкян, затворен за през нощта, беше тъмен, глух; нищо друго, освен спуснати кепенци и над тях надпис „Джеймс Рамедж — месар“. Даже и прозорец няма, да може човек да го строши!

Напразно! Слогър нададе рев. Изпитата бира се разливаше по кръвта му, а пък кръвта му се беше разпалила. Не, не е изигран, бога му, не е изигран. Има и други дюкяни, тук до самия Рамедж, дюкяни без кепенци. Бейтс например, и Мърчисън бакалина — само с по една врата, с катинар на нея.

Слогър нададе нов рев.

— Момчета, не сме изиграни; ще вземем от Мърчисън. — Той се затича към вратата, вдигна тежкия си крак, ритна силно катинара. Същевременно някой от тълпата хвърли изотзад една тухла. Тухлата строши стъклото на прозореца. Свършено е: издрънкването на стъклото даде сякаш знак на тълпата да се нахвърли.

Втурнаха се върху вратата, разбиха я, нахълтаха в дюкяна. Повечето от тях бяха пияни, а пък никой от тълпата от седмици насам не бе виждал свястна храна. Толи Браун грабна един свински крак и го пъхна под мишница. Старият Риди се втурна към кутиите с консервирани плодове. Слогър беше вече съвсем забравил своята пиянска симпатия към дъщерята на Уил Кинч и заблъска тапата на една бирена бъчонка.