Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре

Здесь есть возможность читать онлайн «Арчибалд Кронин - Звездите светят отгоре» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Ребус, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Звездите светят отгоре: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Звездите светят отгоре»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джо и Дейвид са приятели и въпреки че са все още момчета, те работят заедно в мината. Бързо минават нерадостните детски години, за да дойдат други… За Дейвид, това са дни на учение, на почтен труд и политическа кариера, поставила си за цел една благородна кауза. Джо обаче няма намерение да си губи времето с празни работи. Негова съдба стават мошеничествата, ударите под кръста, леките, но бляскави успехи и изкачването нагоре с цената на всичко.
Изоставената от него лекомислена Джени се „спасява“ в брака си с Дейвид. Прелъстената богаташка Лаура намира сили в себе си, за да го отхвърли и назове с неговото истинско име, но вече е твърде късно… Джо успява да завладее леярницата на мъжа й и не след дълго става собственик на самите мини „Нептун“. Сдобил се с могъществото на парите, Джо излиза на политическата арена, където го чака безпощадна борба с някогашния му приятел, Дейвид. В борбата между доброто и злото побеждава… злото! Все пак, това са трийсетте години на века и още много мъки и изпитания предстоят на добрата стара Англия, а и не само на нея. Но какво да кажем ние, читателю, когато сме в края на столетието и явно за нас войната все още продължава. „Коя война?“, би попитал някой и какво да му отговоря? Може би не Втората, а тази, между доброто и злото. „Но тя никога не е спирала!“, би отговорил друг. Така е, но прочетете тази книга… все пак… за кого звездите светят отгоре?

Звездите светят отгоре — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Звездите светят отгоре», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Бащата седеше на стола изпъчен — за това именно и Артур седеше изпъчен — и ядеше сирене, целина от собствената си градина, бисквити. Храната му беше скромна, целият обяд беше скромен. Барас обичаше само скромни гозби. Той ненавиждаше разкоша и разточителството на трапезата и не ги позволяваше. Не беше едър, но имаше добре развит гръден кош, дебели ръце и големи длани. От него лъхаше жизнена мощ. Лицето му бе румено, вратът му — тъй къс и дебел, че главата му изглеждаше като забита в гръдния кош. Тъмносивите му коси бяха ниско подстригани; скулите на лицето му бяха изпъкнали, очите необикновено проницателни и красиви. Общият му вид беше на северняк — не груб, но снажен, набит в тяло човек.

Ричард Барас беше човек с твърди убеждения, твърд във вярата си евангелист, либерал, убеден сабатерианец; всяка вечер той събираше цялото си семейство на молитва и не се боеше да си признае, че на младини е писал химни. В живота на Барас нямаше нищо, от което да се срамува. Седнал тъй с гръб към жълтия фон на големия американски орган — от обич към Хендел, той беше инсталирал тоя орган в трапезарията с цената на големи разходи — Ричард излъчваше своята собствена душевна целокупност. Артур често чувстваше това обаяние на баща си. Той обичаше своя баща. За Артур неговият баща беше съвършен като бог.

— Ще се върнеш ли за чай, Ричард? — запита почтително леля Кари.

— Да! В пет часа. — Гласът прозвуча отсечено, самоуверено.

— Добре, Ричард.

Леля Кари кимна. Тя винаги проявяваше една радостна готовност да бъде покорна към Ричард; във всеки случай, нейната глава беше вечно преклонена. Леля Каролина Уондлес съзнаваше своето положение. Тя никога не се гордееше даже и с обстоятелството, че е балдъза на Ричард Барас. Леля Кари гледаше децата, преподаваше им преди обяд в училище, седеше край тях, когато биваха болни, слугуваше неотлъчно на болната им майка, нейната сестра Хариета, правеше сладкиши, грижеше се за цветята, кърпеше чорапите, плетеше фланели, сменяше замърсените постелки на леглата; вършеше всичко това с нежно покорство.

Барас хвърли поглед на трапезата. Никой вече не ядеше.

— Искаш ли една бисквита, Артур? — запита бащата енергично, с ръка върху сребърния похлупак на стъкления съд.

— Не, благодаря, татко. — Артур преглътна развълнувано.

Ричард си напълни чашата вода, задържа я един миг неподвижно в ръка. Водата изглеждаше по-бистра и по-студена, защото той я държеше. Бащата изпи водата бавно.

Мълчание. Ричард стана и излезе от стаята.

Артур почти се разплака. Защо не го взима баща му със себе си в Тайнкасъл, особено днес, когато тъй много иска да бъде с него?

С наболяла душа той се побави из стаята, с известна надеждица в сърцето, въпреки очевидната безнадеждност. Хилда се бе изкачила направо горе, в своята стая, с една книга в ръка. Но това нямаше значение. Между него и Хилда никога не е имало голяма обич. Тя е твърде рязка, сурова, безразсъдно раздразнителна; сякаш вечно води борба със самата себе си, с нещо невидимо. Макар едва седемнадесетгодишна още, преди три месеца тъкмо преди избухването на стачката, тя започна да си прави косите на сложни прически, като голяма дама. Това я отдалечи още повече от нейния брат. Артур чувстваше, че Хилда е необичлива. Не беше и красива. Беше груба.

Най-после баща му слезе с плоска, черна кожена чанта под мишница, той не обърна никакво внимание на Артур, а направо се качи в спряната пред къщи кола и замина.

Артур се почувства унизен, сломен, смазан. Не му беше толкова мъчно, че няма да отиде в Тайнкасъл. Най-много го разстрои това пренебрежение. То го смаза, измъчи го, уби го… това нещастно пренебрежение към него от страна на собствения му баща.

Може би той самият не заслужава никакво внимание, може това да е същинската причини. Той е тъй дребен за възрастта си, не е и твърде силен… няколко пъти бе чувал леля Кари да казва: Артур е нежен! Макар Хилда да бе ходила на училище в Харогейт, той, Артур, не ходеше на училище. Освен това имаше тъй малко приятели; забележително беше колко малко хора идваха в техния дом. Той чувстваше болезнено, че е срамежлив, стеснителен, самотен. Тъй като беше рус, много лесно се изчервяваше и това често го караше да потъва в земята от срам.

Артур копнееше от все сърце за времето, когато щеше да започне да работи заедно с баща си в „Нептун“. На шестнадесет години той ще започне да практикува, сетне ще мине няколко класа, ще вземе дипломата си и най-после — великия ден, когато ще стане съдружник на баща си! Ах, тоя ден, заслужава да се живее за него!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Звездите светят отгоре»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Звездите светят отгоре» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Арчибалд Кронин - Путь Шеннона
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Цитаделата
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Дървото на Юда
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Северна светлина
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Песен за петаче
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Канарските острови
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Приключения в два свята
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Отвъд бездната
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Ключовете на царството
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Зелени години
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин - Героични години
Арчибалд Кронин
Отзывы о книге «Звездите светят отгоре»

Обсуждение, отзывы о книге «Звездите светят отгоре» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x