Артур започна да разглежда разсеяно картините по стените на залата — тия картини, ценени тъй високо от неговия баща. Всяка година баща му купуваше по една картина, някога по две, чрез Винсент, крупния търговец на художествени произведения в Тайнкасъл, и изразходва за тях — тъй му се струваше на Артур, неговите уши поглъщаха и най-малките подробности от разговорите на неговия баща — баснословни суми.
Да, картините действително бяха прелестни; големи платна, с великолепни багри. Стоун, Орчардсън, Лейтън, Холман, Хънт, о, особено Холман Хънт, Артур знаеше имената на художниците. Той знаеше, че тия художници — тъй казва баща му — ще бъдат един ден старите майстори на бъдещето. Най-вече една от картините — „Влюбените в градината“ — го омайваше със своята хубост; тъй възхитителна беше тя, че Артур просто изпитваше болка всеки път, когато я съзерцаваше, подобно на копнеж, загнезден дълбоко под стомаха му.
Артур изведнъж почувства нова болка в душата си — болка на безпокойство и отчаяние. Сломен от нуждата за утеха, той стисна силно очи. С оня жар, който често пъти го обземаше, той се замоли: Мили Боже, направи тъй, че стачката днес да се прекрати; направи тъй, че всички хора да се върнат при баща ми; дай им да видят своята грешка. Мили Боже, ти знаеш колко добър е моят баща. Аз го обичам, и тебе обичам, мили Боже. Направи тъй, че хората да постъпват справедливо, както той постъпва, и не ги оставяй вече да правят стачки. И помогни ми, да, помогни ми по-скоро да заработя заедно с баща си в „Нептун“, по-скоро заради Исуса Христа, амин!
Ричард Барас се завърна в пет часа и завари да го чакат вкъщи Армстронг и Хъдспет. Той се завърна със своята хладнокръвна, неприбързана точност, леко намръщен, и донесе със себе си вкъщи строгия пулс на своята личност; той завари двамата мъже седнали на два стола в залата, един до друг, загледани мълчаливо в пода.
Когато съзря тия двама мъже, Ричард не промени изражението на лицето си. Само едно пламъче прониза за миг студената тежест на неговата непоколебимост, светна в неговите очи и пак изгасна.
Армстронг и Хъдспет станаха. Кротко мълчание.
— Е? — запита Ричард.
Армстронг кимна развълнувано.
— Свършено е, слава богу!
Ричард посрещна новината без видим знак на вълнение, сякаш слабото прегракване в гласа на Армстронг му бе неприятно. Той остана прав, затворен в себе си, чужд на околния свят. Най-после той се раздвижи, замахна с ръка и тръгна към трапезарията. Там се спря пред бюфета, наля уиски в две чаши, натисна звънеца и поръча да донесат за него чай. Чаят веднага пристигна.
Тримата мъже изпиха чашите си прави — Хъдспет изпи своето уиски наведнъж, на една голяма глътка; Армстронг изпи своето с доста много сода, на няколко бързи нервни глътки.
— За бога, не съжалявам, че се свърши, мистър Барас, цялата тая глупава история — каза Армстронг.
Барас не обърна внимание на думите му. Той каза:
— Как се свърши?
— Имаха събрание в Института, Фенуик стана да говори, но не искаха да го слушат. След него стана Чарли Гаулън, кантарджията; той стана и каза, че не остава нищо друго, освен да подновят работата. Тогава се нахвърли Хедън върху тях. Дойде нарочно за това от Тайнкасъл. Каза им, че са нямали право да започват без подкрепата на Съюза. Каза, че федерацията е против цялата работа. Нарече ги тълпа побъркани глупаци; само че пред вас, мистър Барас, не мога да кажа, той употреби друга една дума, защото се опитали да вършат работа на своя глава. Сетне гласуваха. Точно осемстотин гласа за подновяване, седем против.
Настъпи мълчание.
— И сетне какво стана? — каза Барас.
— Дойдоха в канцеларията, цяла тълпа — Хедън, Гаулън, Огъл, Хау и Дининг… много кротки бяха станали, мога да ви уверя. Питаха за вас. Казах им, че не искате да се срещате с никого от тях, докато не подновят работа. С две думи, свършено е със стачката, искат да започнат работа в предната шахта утре сутринта. Аз им казах, че ще говоря с вас и ще им съобщя вашия отговор в шест часа.
Щом изпи чая си, Ричард каза:
— Значи тъй, искат да започнат, както виждам.
Ричард имаше вид, че смята положението за интересно и че го обмисля без вълнение. Преди три месеца бе сключил договор с Пярсънс за коксови въглища. С този договор в джоба си започна работа, проби тунели в Скъпър Флятс, в сектора „Парадайс“, започна да вади въглища за кокс от Дайк — единствените въглища за кокс в „Нептун“.
Тогава неговите работници напуснаха работа, без да го слушат, без да слушат и своя съюз. Договорът го няма вече в неговия джоб, отдавна е хвърлен в огъня. Той изгуби договора. Изгуби 20 000 лири.
Читать дальше