Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

През последната година в университета имахме един професор по медицина от планинските области, който обичаше да изпраща абсолвентите със следния съвет: „Вървете и се женете, млади хора. Раждайте деца и направете от тях хубави, силни и здрави човешки същества. Възпитавайте ги така, че да ви правят чест!“. Той беше мъдър старец, който познаваше вълчите ями в тоя живот и който бе приложил на дело своята проповед; след години неговият син стана един от най-прочутите европейски лекари.

Такова отношение към живота изисква да се гледа много сериозно на женитбата и семейството. Ние трябва да работим, и то упорито, за да постигнем радостите и задоволството, които може да даде семейството. Трябва да свикнем и да се приспособяваме в добрия смисъл, да се справяме с изпитания и затруднения, да се учим да разбираме другите и да се владеем, да бъдем търпеливи и готови за саможертва… Колко често съм се изправял пред примери на такъв героизъм, прояви на смелост и преданост, невъзпети и негласни, които говорят красноречиво за силата и здравината на семейните връзки! Познавам една жена, която страдаше мълчаливо в продължение на месеци от мъчителна и опасна болест, но отказваше да открие истината на мъжа си, за да не го тревожи по време на някакви трудни търговски преговори, които бяха от съществено значение за кариерата му. При друг случай бях повикан да прегледам една възрастничка жена, вдовица и майка, която бе гладувала до пълно изтощение, за да спести малко пари за своя блестящ син, който завършваше в Тринити колидж. А как добре си спомням младия човек, който ме повика да акуширам жена му за първото им дете! Когато отвори нервно кесията си в кабинета ми, на бюрото паднаха две картончета. Вдигнах ги и неволно ги погледнах. Две разписки от заложната къща! Посетителят ми обясни смутено, че напоследък работел само по половин ден и бил принуден да заложи часовника си, за да плати част от хонорара ми. Казах му веднага, че няма защо да се тревожи и че може да ми се издължи, когато стъпи отново на крака. После попитах с любопитство:

— А другата разписка?

Младият човек се смути още повече и заеквайки, ми призна всичко. На следния ден жена му имала рожден ден и той не можел, просто не можел да го отмине така, без никакъв подарък. Затова заложил медалите си от войната и с парите купил малка сребърна брошка.

Семейното огнище се крепи именно върху такива прояви на внимание и саможертва. Край него няма място за себичните мъже и жени, които мислят само за своето собствено благо. Женитбата не е някакво пътуване за удоволствие. И ония, които не бягат от задълженията си, които не трепват пред затрудненията и се справят с тях, биват богато възнаградени и намират истинско щастие в топлотата и интимността на семейния живот, в радостите на един дом, който не представлява само място за спане, в общите интереси, чувства и удоволствия на едно сплотено семейно огнище. Ако говоря с такова чувство за всичко това, то се дължи на щастието, което ми донесе моята собствена женитба, на щастието, че намерих една прекрасна съпруга — търпелива, готова на жертви, мъдра жена, която ми е била толкова вярна и ценна другарка през последните тридесет години, че животът ми днес без нея би бил съвсем немислим.

Много пъти са ме питали кое качество играе най-съществена роля в съвършения брак. Моят отговор е: верността. Най-тежкото посегателство върху брачната институция — скалата, върху която най-често се разбива семейното щастие — е изневярата. За съжаление моралът в брака е паднал твърде много. Изневярата е жалко нещо, подъл удар върху взаимното доверие, най-позорният грях в историята на човешкото падение.

Има обаче и други отрицателни прояви, които макар и не толкова очевидни, са не по-малко опасни. От лекарската си практика познавах едно семейство — майка, баща, малолетни син и дъщеря — в което въпреки материалното охолство съществуваше постоянна и прикрита дисхармония. Съпругата беше безспорно напълно добродетелна. Тя би отхвърлила с презрение дори най-лекия намек, че може да изневери на мъжа си. Въпреки това сякаш непрекъснато се стараеше да го злепостави в очите на децата — повдигаше вежди, разменяше иронични погледи със сина или дъщерята, когато той правеше някаква най-обикновена забележка, критикуваше, макар и не открито, схващанията, облеклото и изражението му.

Тая своеобразна липса на вярност се среща у жени, които критикуват мъжете си зад гърба им, у съпрузи, които се оплакват пред чужди жени, че не ги разбират вкъщи; у съпруги и съпрузи, които търсят съчувствие от приятели, майки или други роднини, като разказват тъжни случаи на несправедливост, на екстравагантност от нейна страна или на жестокост от негова — с една дума, като обвиняват партньора си във всички грехопадения, без да виждат своите собствени пороци.