Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

В края на месеца направих последната си визитация. Мисис Гленденинг беше вече оздравяла и сега си почиваше, изтегната на канапето в гостната с бледо, безплътно лице, облечена в розова рокля за чай с фина бяла дантела на ръкавите и яката. Навсякъде из стаята имаше цветя. Хенри — щастлив и все така влюбен — се суетеше непрекъснато около нея. След малко една спретната прислужничка — мрачната сестра отдавна беше изчезнала — сервира чая.

Беатрис ме погледна с широко отворени и замислени очи, като побутваше парчето кейк в чинийката си.

— Докторе, следната седмица Хенри ще ме заведе в Мадейра. Смята, че ще имам нужда от промяна на обстановката.

— Действително имаш, скъпа.

— Благодаря, мили.

О, боже, това двуличие, това вероломство на жените… тая спокойна, преднамерена и адска лукавост.

— Първата седмица ще бъдем съвсем сами — добави тя мило. — Нещо като втори меден месец. После към нас ще се присъедини Джордж. Ние и двамата сме привързани толкова много към Джордж!

Очите й потърсиха моите и уловиха погледа ми, без да трепнат нито за миг.

— Още малко чай, драги докторе? Като се върнем, трябва да дойдете с нас на лов.

Когато станах да си ходя, Хенри ме изпрати до вратата и ми стисна топло ръка.

— Благодаря за всичко, което направихте, докторе. — И после добави: — Ужасно лошо нещо е това, инфлуенцата.

Минах целия път през градината Кенсингтън пеша, като скърцах със зъби и мърморех: „Тая жена, о, тая проклета, тая триж проклета жена!“.

Но през ноември получих обичайната дузина фазани. Те бяха наистина крехки, много крехки.

В големия град лекарят се сблъсква постоянно с разбити и разстроени бракове, докато в северните провинциални части на страната и в миньорските селища в Уелс, където бях практикувал преди години, семейната институция е поставена на несравнено по-здрави основи; там, в ония отдалечени области, дето хората работят задружно, за да изкарат от земята или от мината препитанието си, семейството е основният камък на обществото, основната и самостоятелна клетка, без която това общество не може да съществува. В Танокбре например и родители, и деца ставаха сутрин рано и всеки се залавяше за определената му работа: почистваха и хранеха добитъка, дояха кравите, оряха и брануваха нивята, печаха хляб и готвеха, правеха консерви, търкаха подове и перяха бельо. В този труден и прост живот всеки чувстваше, че носи някакво задължение и всички живееха като добри християни, а се събираха вечер за обичайната семейна молитва. Развлеченията бяха редки, но хората умееха да се забавляват и веселят и въпреки усилената ежедневна трудова дейност семейството представляваше сплотена, задоволена и почти неразрушима социална единица.

В Лондон обаче картината беше съвсем друга. Всичките тия удобства, удоволствия, развлечения и вълнения, които така наречената цивилизация полага в тоя огромен метрополис, упражняваха силно разрушително въздействие върху дома. Тук почти липсваше онова вътрешно сцепление, което в по-примитивните общества поддържа спойката между отделите членове на една фамилия, и поради това голяма част от семействата, които познавах, съществуваха само формално.

Съдилищата непрекъснато даваха разводи и аз наблюдавах редица трагични случаи на разбити семейства. Тия разводи носеха такава мъка за всички, така разочароваха и объркваха децата, предизвикваха толкова озлобление, че човек неволно се питаше как могат хората с капка здрав разум да позволяват да се стигне до тях.

Главната причина за разпадането на толкова бракове е безспорно това, че хората се женят прекалено лекомислено, прекалено прибързано, със съвсем погрешни представи за истинското значение и цели на тази социална институция. За нещастие убеждението, че сексапилът лежи в основата на брака — убеждение, облечено в блудкав романтизъм и подсладено със смешната надежда за един безкраен меден месец — представлява съществен елемент в копнежите и мечтите на модерния човек.

Без съмнение физическото привличане има своето значение в брака: аз познавам случаи, при които то не е изчезнало в продължение на двадесет, тридесет, дори четиридесет години. Но съществуват други качества, много по-важни от рубиновите устни, искрящите очи или толкова рекламирания „млечно прасковен“ тен на лицето. Трънливият път на живота изисква по-здрави одежди от лъскавата копринена нощница, по-солидни обуща от изящните пантофки с високи токове. Любовта от пръв поглед е опасна илюзия. „Ожени се набързо, за да съжаляваш с години!“ Ако бъдат своевременно обяснени всички тия неща на младите хора, които още при първите стрели на славея падат прималели в обятията на своя партньор, колко много „разочарования“ след брака биха могли да се спасят! На всеки влюбен младеж, готов да се изправи пред олтара, бих цитирал сентенцията на Киплинг за жената: „Една дрипа, една кост и едно валмо коса“; на всяка младоженка пък бих казал: „Вашият герой, вашият любим е само обикновен мъж“.