Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

— От години се канех да вляза във връзка с вас — продължи Куилтър с нарастващо смущение, — но някак си не можех да се реша. — После се наведе към мене и пошепна развълнувано на ухото ми няколко думи. Тогава постепенно воалът се разкъса, мислите ми се върнаха почти четвърт век назад и неочаквано трепнах, защото си бях спомнил единствения случай, когато бях виждал този човек. Той беше моят малък чиновник, момчето, което бе направило опит да се самоубие с газ!

Параходът се носеше напред в тъмната тиха нощ. Нямаше нужда да говорим. С лек, почти незабележим жест мисис Куилтър улови ръката на мъжа си. И докато седяхме така, в мълчание, заслушани в шума на морето и шепота на лекия ветрец, тих като удари на птичи крила, почувствах, че ме обхваща особено вълнение. След като бях правил толкова злополучни спекулации през всичките тия години — мислех си неволно аз, — спекулации, с които целях да натрупам материални придобивки и които ми бяха донесли само тревоги, разочарования и загуби, ето, оказа се, че съм направил едно вложение, за което нямаше защо да съжалявам, вложение, което не беше дало материална облаги, но което, в крайна сметка, представляваше най-голямото ми постижение.

— Докторе, не мога… не искам да имам дете.

Беше четири часът следобед, часът за „най-изтънчените“ пациенти, и жената, която говореше така възбудено, беше висока, елегантна и хубава дама, облечена в моден тъмносив костюм с диамантен клипс на чудесната си черна шапка.

Току-що я бях прегледал и след като избърсах старателно ръцете си, остави пешкира на мястото му и се обърнах към нея.

— Малко е късно да вземате такива решения. Трябваше да помислите по този въпрос преди два месеца. Вие сте бременна точно от девет седмици. Детето ви ще се роди към средата на юли.

— Не искам… Вие трябва да ми помогнете, докторе. Просто трябва.

Колко често преди бях чувал тия думи! Чувал ги бях от малките уплашени продавачки, изпаднали в беда; от една зачервена от срам стара мома на тридесет и пет години, която ми бе казала с разтреперан глас, също като героиня от стара мелодрама, че била „опозорена“; от една прочута филмова звезда, решила на всяка цена да спаси кариерата си; и преди всичко, от себични неврастенички, които се страхуваха от родилните болки и се плашеха да не загубят фигурата, здравето, живота си и — най-главният претекст — „любовта на съпрузите си“.

Сегашният случай беше малко по-различен. Познавах пациентката Беатрис Гленденинг от светските приеми; познавах и съпруга й Хенри, както и двамата й големи вече сина. Те бяха богати хора, с къща в Найтсбридж и голямо имение в Хампшир, където ставаше чудесен лов на фазани и където бях прекарал няколко много приятни почивни дни.

— Разберете, докторе… парите нямат никакво значение. Аз просто трябва да ликвидирам този въпрос и съм готова на всякакви жертви. — Тя ме погледна право в лицето.

Думите й бяха съвсем недвусмислени. Подобни предложения всъщност ми бяха правени и по-рано, но може би никога така дръзко и открито. Такъв беше случаят и с една френска модистка — стройна, елегантна и обаятелна жена — охладняла към съпруга си, която бе създала интимни връзки с друг мъж и която с престорени сълзи в хубавите си очи се беше навела към мен, опитвайки се да ме хване за ръцете.

Лекарят е човек като другите хора, той потиска своите инстинкти също така трудно, както останалите мъже. Въпреки това никога не съм си загубвал главата, ако не по морални причини, поне от съображения за лична безопасност. Щом един лекар започне да прави аборти, рано или късно ще пропадне.

В нашия район обаче имаше мнозина колеги, които рискуваха и вършеха тайно аборти срещу огромни хонорари, докато настъпи оня неизбежен ден, когато някое нещастно момиче умре и те бъдат разкрити, опропастени и пратени за дълги години в затвора. Може би отчаянието просто заслепява такива пациентки, но все пак винаги съм се изненадвал от факта колко малко от тях съзнават огромната опасност, която се крие в един незаконен аборт. Такава операция носи риск дори при най-добрите болнични условия. Извършена обаче набързо в мизерна стая със зле дезинфектирани инструменти от някой брутален и неопитен лекар, тя води до силен кръвоизлив, последван от инфекция и остър перитонит.

Имаше други сред моите пациентки, които вярваха, че съм в състояние да ги спася от този кошмар просто като им дам едно хапче ерготин или някакво очистително; също и такива, които ми признаваха, че са прибягвали до най-чудновати способи, като се почне с бани с вряла вода и се свърши с гимнастически упражнения, като например слизане по стълбите заднишком в приклекнала поза. Бедните създания — някои бяха почти смешни в своето нещастие, а между тях имаше мнозина, които заслужаваха съчувствие и подкрепа; и аз наистина им ги давах, заедно с цял куп добри съвети, но нищо друго.