Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Нито едно семейство не може да оцелее при такива условия; дом, в който членовете са настроени един срещу друг, рано или късно се разпада. Такива хора трябва да потиснат своите недоразумения, да се помъчат да посрещнат с усмивка слабостите на другите, да погледнат с чувство на хумор на личните си недоволства, които — надути и изопачени — превръщат Джон в цяло чудовище, а Джейн в безсърдечна кучка.

От всички елементи, които крепят равновесието в едно семейство, най-ефикасното и ценното е чувството за хумор.

Спомням си добре една вечер през първите месеци на нашия брак, когато се прибрах в нашето бедно жилище в Тригени — неугледното уелско село, където всъщност изградих основите на лекарската си практика. Бях потиснат и разтревожен във връзка с един тежък случай, бях уморен до смърт след непосилната дневна работа и гладен като вълк. Чувствах се способен да изям цял вол. Вместо вол обаче моята млада жена ми поднесе… едно малко варено яйце! Едва успях да се сдържа да не избухна и обелих яйцето. То беше развалено. Това вече преля чашата. Нахвърлих се върху нея с всички епитети, които ми дойдоха на ума. Жена ми, която се беше борила със своите собствени затруднения през деня, ми отговори със същата мярка. Престрелката ставаше от ожесточена по-ожесточена, когато, в най-разгорещения момент, и двамата млъкнахме внезапно, загледахме се с кървясали очи и почувствали нелепостта на цялата сцена, избухнахме в гръмогласен смях и се намерихме в обятията си. Веднъж възстановили хармонията, ние взехме влака до най-близкото градче, на десет мили от нас, нахранихме се чудесно и после отидохме в едно кино с ламаринен покрив, за да видим Чарли Чаплин в „Кид“. Онова, което можеше да се превърне във фатален разрив, завърши с весело помирение, и то само защото двама млади хора бяха успели да схванат комичността на случката с разваленото яйце.

Добродушната търпимост представлява чудесна смазка за колелата на семейната каляска и спомага много — особено с напредване на възрастта — човек да добие оная дипломатична тактичност, която може да се нарече „изкуството да се държиш внимателно и мило със своя партньор“. Ако косата на съпруга ви почне да оредява, ако той се позадъхва, когато се изкачва на горния етаж, не говорете за тия брутални симптоми на почтената възраст. Ако жена ви почне да понаедрява — нещо, което представлява началото на омразното общо пълнеене на средна възраст — кажете й направо, че изглежда по-добре, отколкото в деня, когато сте се влюбили в нея. Когато децата ви вдигат голям шум, ходят с раздърпани дрехи, сядат на масата, без да си измият ръцете, или оставят стъпки върху лъснатия под, опитайте се „да ги вразумите“, без да избухнете гневно или да ги изгоните с крясък от стаята. Малко повече великодушие и известно насърчение могат да бъдат по-ефикасни от стотина пердаха с пръчка. Слава богу, ние не можем вече да изискваме от децата безпрекословното, сурово подчинение на викторианската епоха. Но можем да го заместим с другарско отношение, което дава несравнимо по-добри резултати.

От всички пациенти, които минаваха през моя кабинет — а те бяха безкрайна върволица — някои нямаха по-жалък вид от довежданите при мене от собствената им невъздържаност. Докато седях така, засенчил очи с ръка, и слушах мълчаливо, като свещеник в своята изповедалня, някаква трагична история, породена от невъздържаност, неволно се замислях за една от най-ценните човешки добродетели — умереността. И често в такива случаи си припомнях, макар и малко неохотно, пророческите думи на моята баба пуританка, чийто прадядо умрял за вярата в битката при моста Ботуел и която, когато бях дете и ме улавяха в някаква простъпка, ме викаше да седна върху коленете й, като слагаше преди това очилата с метални рамки на отворената страница на Библията и ми заявяваше, че няма да получа обичайния си съботен подарък, като заключваше тържествено: „Както виждаш, има смисъл да бъдеш добро момче!“.

Но в тая последна касационна инстанция, когато пациентът лягаше съблечен на кушетката, за да го прегледам, рядко имаше причини за шега и усмивка. Ето ви например гастрономите — ония лакомци, които, неспособни да устоят на хубавите меса и вкусните сосове, на пастетите, сладкишите и трюфелите, бяха вече изкопали гроба си със своите собствени зъби. Ето и старите развратници — с разрушени простатни жлези, отслабнали сфинктери и обременени от всички ония мъчителни страдания, които богинята Венера праща с радост на своите привърженици като награда за вярна дългогодишна служба. Ето ви и наркоманите от всякакви разновидности, като се почне от нещастната стара чистачка, която имаше навик да моли разтреперана за шишенце опиум, „за да облекчи колита“, и която обикновено успяваше да го получи, и се свърши с елегантната млада светска жена, изумително самоуверена, но с разнебитени нерви, която размахва пред очите ми подправена рецепта за хероин и ме увещаваше — разбира се, напразно — да я изпълня, понеже аптеката била затворена.