Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Жена ми и аз се спогледахме и се усмихнахме унило; намирахме се в една от задните стаи на третия етаж на второкласен пансион на Фурамския път, от която се виждаха юзината за газ и голата тухлена стена на местната подземна железница. Застанали сред оскъдния си багаж, сред разхвърляните дрехи и мръсни детски лигавчета, отчаяни, че все още не можем да намерим подходящ лекарски кабинет 35 35 В Англия лекарските кабинети се купуват заедно с лекарската практика като търговска фирма. — Б.пр. и оглушени от крясъците на първата си рожба, ние полагахме върховни усилия да стоплим вечерната бутилка мляко върху спиртната печка. Не знам дали някога е имало друго толкова капризно при ядене дете и толкова лакомо за… хляб! То просто обожаваше произведенията на пекаря и впиваше беззъбите си венци в най-сухата коричка хляб с лигавата алчност на стар човекоядец, който се нахвърля върху най-избраните късове месо от печен мисионер. Сладкото питателно мляко обаче просто го ужасяваше — само видът му беше достатъчен да нададе оглушителен рев.

Най-после след тежка борба детето беше нахранено, завито в походното си креватче и приспано с помощта на собствения му палец. Тогава майка му и аз седнахме пред импровизираната вечеря от сардини и сухар, сложени на вестник върху един куфар, и се заловихме да разглеждаме шепнешком положението, в което бяхме изпаднали.

— Ако върви все така — рекох аз мрачно, — ще се наложи да продаваме кибрит по улиците.

От шест седмици вече, през които моят скромен малък капитал беше застрашително намалял, търсехме да купим подходящ кабинет в тоя голям град — кабинет, който би послужил за основа на бъдещия ми успех. Това не беше лесна работа, както си бяхме въобразявали с такова лековерие в началото. Наистина различните агенции, които се занимаваха с покупко-продажба на лекарски „фирми“, ни снабдяваха безплатно с пълни подробности за кабинети, обявени за продан. И ние тръгвахме с големи надежди да се запознаем с отделните случаи. Но след пет минути разговор в някоя оскъдно обзаведена чакалня настроението ми падаше до нула и намирайки някакво извинение, бързах да си отида.

— Нова несполука — изръмжавах аз. — Сметководните му книги са подправени, кабинетът му е празен, а дъхът му… усети ли го на какво мирише?

Никога не бяхме допускали, че в Лондон има толкова много алкохолици и пропаднали хора сред лекарското съсловие; и толкова много занемарени къщи, потънали във влага, с мрачни изби и мръсни миниатюрни тавани. Разбира се, положението би било друго, ако можехме да платим няколко хиляди лири за моден кабинет и хубава къща в стил от времето на кралица Ана на улица „Уимпол“. Но, уви, ограничените средства ограничаваха и избора ни.

Предишната седмица, когато открихме една очарователна къщичка с хубава практика в Челси, помислихме, че щастието най-после ни се е усмихнало. Докторът се оказа също така очарователен, любезен човек, макар и твърде затворен, с маниери на лекар от улица „Харли“, който ни поиска смешно ниска цена. Бях вече готов да глътна с радост въдицата, когато неочаквано вродената ми предпазливост ме подтикна да отида чак до площад „Тависток“ и да направя справка в Централната медицинска асоциация. Върнах се при жена си с пребледняло лице.

— Господи, какво спасение! Нашият очарователен приятел ще бъде съден другия месец за незаконен аборт. Всичките му пациенти са го напуснали! Сигурно ще го заличат от лекарските списъци, а може и да го осъдят на затвор.

Нищо чудно тогава, че бях започнал да се тревожа сериозно. Сега измъкнах унило последното предложение, което бях получил от агенциите, и го подадох на жена си.

— Получих го на обед. Не отговаря много на нашите розови мечти, но ако може да им се вярва, случаят не изглежда лош.

Възрастен лекар на обща практика, някой си доктор Хърбърт Танър, който имал блестящи медицински дипломи, искал да се оттегли от работа. Кабинетът му се намирал в Бейсуотър — твърде беден квартал, в който имаше много пансиони, но беше съвсем близо до най-богатите жилищни квартали в града. Допреди известно време приходът на Танър бил значителен, но поради напредналата му възраст напоследък намалял. В продажбата се включваше и жилището на доктора.

Отидохме там рано на следната утрин. Къщата беше с тераса, боядисана в строг стоманеносив цвят, намираше се на ъгъл на улица, по която минаваше автобус, и представляваше чудесно привлекателно място за случайни пациенти; беше малка по площ и старомодна, но не бе претрупана със стълби. Доктор Танър също ни хареса; изглеждаше, подобно на лекарската си практика, почтен и солиден.