Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

През всеки три-четири минути Джоунс ме дръпваше в странични ниши за закрила, докато влакчета от металически вагонетки, карани от хора, съблечени до кръста, профучаваха с трясък и грохот сякаш на няколко сантиметра от нас.

— Не наближаваме ли вече? — попитах аз, когато стигнахме до един още по-стръмен наклон.

— Не, докторе — отвърна Джоунс. — Фронтът е на две мили от шахтата. Пътят дотам е четирийсет минути.

Попаднал на деветстотин стъпки под земята, на две мили от единствения изход към чистия въздух, изпитах някакъв ужасен страх, че се задушавам. Трябваше да положа огромни усилия да не загубя самообладание. Макар че се гордеех с физическата си издръжливост, започнах да се задъхвам и да се потя обилно във влажния, наситен с въглищен прах въздух. Въпреки слабите ми протести Джоунс измъкна от ръцете ми тежката чанта в момента, когато напуснахме влажния тунел и навлязохме в проход, изсечен в самата скала, не повече от три стъпки висок и толкова тесен, че трябваше да пълзим вече по ръце и крака. По пода на този неравен тунел просто течеше вода — Тригени, както по-късно научих, бил построен върху нещо като кладенец — и понеже не знаех още как трябва да се движа, скоро се измокрих до кръста. „Господи — мислех си аз, — и тука работят хора, блъскат се по осем часа на смяна, къртят и копаят въглищата от тия тесни и твърди пластове, ден след ден, още от детски години, и по-късно като възрастни мъже, в разцвета на своите сили, докато остареят! Цял човешки живот, прекаран в тия пещери, и всичко това за надница, която едва им позволява да свържат двата края!“

Най-после пристигнахме при забоя, дето, подкрепян от помощник-ръководителя на смяната и трима свои другари, лежеше моят пациент, проснат по гръб и затрупан от цял куп въглищни отломки. Работниците бяха къртили въглища с бомби и при едно пропукване на пласта, предизвикано от експлозиите, на пода се беше изсипала грамада раздробени камънаци, голям нестабилен издатък заплашително надвисваше над забоя. Пострадалият миньор лежеше притиснат зле от срутените отломки, но което беше още по-страшно, целият покрив от стотици тонове солидна скала можеше да се сгромоляса всеки момент върху главите на останалите.

Макар че гласът на помощник-ръководителя беше спокоен, в него се долавяше скрита тревога. Погледнах бегло надвисналата над нас гробница и изпълзях до ранения миньор. Левият му крак, обезобразен и безжизнен, беше напълно загубен — сякаш премазан от гигантска преса — и така здраво притиснат, че не можеше да се мръдне нито сантиметър. Оставаше само едно-единствено спасение: да се ампутира до коляното.

Тая мисъл ме накара да пребледнея. Неприятното предсказание от студентските ми дни се бе осъществило и аз вече бях открил, че никога няма да добия сръчността на истински хирург; моите възможности в това трудно и тънко изкуство, което изисква специално и пълно съгласуване на ума, сърцето и ръката, бяха наистина, уви, твърде ограничени. Но сега, колкото и да се страхувах, разбрах, че нямам никакъв избор. Отворих чантата за първа помощ, разрязах с кривите ножици разпокъсания крачол и оголих раздробения крак. Напоих маската с етер. Пациентът ми беше все още в съзнание.

— Обещавам, че ще ви спася — прошепнах аз с увереност, която не изпитвах. — Само дишайте и забравете всичко.

Когато раненият изпадна под влияние на упойката, опрях бутилката с етер до него, стегнах турникета, поставих си гумени ръкавици, взех ножа и като намазах коляното с йод, направих първия разрез сред пълно и напрегнато мълчание.

Нямаше време за колебание. Беше въпрос на живот и смърт. Легнал по корем под надвисналия скален покрив, аз работех като обезумял и изрязах широко ламбо 23 23 Кожно-мускулно парче, което служи за пластично покриване на мястото на ампутацията. — Б.пр. , докато стигнах костта. После посегнах към триончето. Но тъкмо в този миг нещо изпука и от тавана се откърти отломка, която падна върху бутилката с етер и разби стъклото на прах. Течността се разля по земята.

Изругах от отчаяние, но не можех да спра. Прерязах с трескава бързина костта и се залових с лигатурите 24 24 Превързване на прерязани кръвоносни съдове. — Б.пр. . Помощник-ръководителят, приковал очи към пукащия таван, ме подтикваше все по-често да побързам. Мушнах две дренажни тръбички в раната, направих последните вътрешни шевове и започнах да шия ламбото. Когато вкарвах иглата за последен път, неочаквано вдигнах поглед и открих, че раненият ме гледа напрегнато, с разширени очи.