Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Най-после една сутрин, към края на втората седмица, когато се чувствах вече съвсем отчаян, отворих „Уинтън хералд“ и сърцето ми подскочи. Открих, че акциите на „Роан влей“ са скочили с цели четири шилинга.

Очите ми блеснаха и сърцето заби усилено. Изчислих бързо. За една нощ бях спечелил почти сто лири! Невероятно, но прекрасно, просто прекрасно. Изтичах до телефона и се обадих на Макелър, който се готвеше да тръгне за града.

— Току-що видях новината — заявих аз възхитено. — Знаменито, нали? Да… да продавам ли?

— Какво? — отвърна тихо и изумено Макелър. — Да не би да сте полудели? Да продавате още в самото начало? Не, не, за нищо на света. Чакайте, докато ви дам знак. Тогава продавайте веднага, но не преди да ви обадя. — И връзката бе прекъсната рязко от другия край на жицата.

Отидох в кабинета възбуден и опиянен и се опитах да се съсредоточа върху работата си. Но то беше трудно и през следните няколко дни преглеждах пациентите си набързо, за да имам време да следя развитието на борсовите спекулации.

Обаятелно и доходно занимание, далеч по-увлекателно от скучното еднообразие на лекарската практика! Наистина това бе една голяма игра! Защото веднъж лансирани, акциите на „Роан влей“ започнаха да се издигат „като ракети“. Тяхната стойност растеше непрестанно, с по няколко шилинга на ден, докато в края на седмицата се удвои. Новината, която в началото бе разпространена много дискретно, сега получи пълна гласност: в мината била открита богата златна жила. В резултат на това всички се надпреварваха да купуват.

В понеделник покачването продължи, а това увеличаваше и моя възторг. Поддържах непрекъсната връзка с борсовия посредник в Уинтън и говорех с Макелър и сутрин, и вечер, обхванат от някаква зашеметяваща възбуда. Първоначалното ми желание да продам и да реализирам скромна печалба отдавна бе забравено. Това беше изключителен шанс да натрупам състояние. Имах вяра в Макелър, чиято далновидност ми правеше силно впечатление и създаваше у мен убеждение, че следвам съвета на един умен човек. И всеки ден се вълнувах все повече и повече. Следвайки указанията на Макелър, аз увеличих броя на акциите си, като ги купувах по номинална стойност, докато станах собственик на около хиляда и двеста.

Фактът, че бях спечелил толкова пари, и то така лесно, ме зашеметяваше като силно вино. Започнах да си мисля не само за преките цели, които си бях поставил, когато бях купил първите акции, но и за всички ония хубави неща, които би могло да ми осигури едно богатство. Работата ми страдаше все повече и повече. Когато не четях усърдно сведенията от борсата или не разговарях по делови въпроси по телефона, правех изчисления на печалбите си. А те се увеличаваха непрестанно. В края на следващите четири дни стигнаха почти деветстотин лири. Деветстотин лири! Колкото можех да изкарам за две години, като се отдавам денонощно, в хубаво и лошо време, на скучната и уморителна лекарска практика. Изнервен до крайност от тая трескава жажда за пари, чаках последните инструкции на Макелър.

Цялото това време, през което моето чувство на щастие растеше, схващах, че доктор Камерън става все по-недоволен от мене. Един-два пъти дори сякаш искаше да ми заговори, но се въздържа. Накрая обаче, по време на вечерята в четвъртъка на тая втора седмица, когато се завърнах късно след разговор с Макелър, старецът ме стрелна с поглед и изръмжа:

— Пак закъснявате, а? Какво става с вас тия дни? — И ме огледа с критично недоволство. — Не се въртете така нервно, млади човече. Приличате на котка върху горещи тухли. Просто не можете да седите на мястото си. Нито да ядете. И имате вид на човек, който не е в състояние да спи.

— Скоро ще се оправя — извиних се аз, като седнах до масата.

— Скоро! — възкликна Камерън. — А защо не веднага?

— Как да ви кажа… Всъщност има нещо, което ме занимава твърде сериозно през тия дни.

Камерън стана рязко, с явно изписан по лицето си упрек.

— Да — рече той строго. — Мисля, че зная каква е причината и, бог ми е свидетел, никак не съм очарован. Позволете да ви кажа откровено, че не сте вече онзи, който бяхте. Променили сте се и сте загубили мярка за стойността на нещата. А на всичко отгоре работите ужасно лошо. Много съм разочарован и недоволен. — Камерън се обърна студено и излезе от стаята.

Седях с наведени очи, страшно поразен и болезнено засегнат от упрека на стария човек — упрек, чиято справедливост схващах съвсем ясно въпреки голямото недоволство, което изпитвах. Обхвана ме силно разкаяние. Наистина ли работех зле? Наистина ли си бях позволил да стана недобросъвестен и небрежен, за да имам повече време за борсовите спекулации, чрез които смятах да забогатея? Едва докоснах вечерята си. Станах замислен и разкаян, и отидох направо в стаята си да си легна.