Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Там ме погледна благо и разсеяно.

— Напоследък почти не съм мислил за ладията си — промърмори той. — Толкова е хубаво тук, в чифлика.

В тоя момент влезе шумно Елизабет; изглеждаше доволна, просто разцъфтяла и по-щастлива от всеки друг път. Очите й се спряха с възхищение на Там.

— Нали изглежда прекрасно? — забеляза тя, като че Там беше нейно собствено творение. — Обеща днес следобед да дойде на разходка с мене. Искам да чуя мнението му за долната нива. Нещо ми подсказва, че от него ще стане добър чифликчия… разбира се, ако бъде ръководен както трябва. — Тя се засмя смутена и тихо. — Ще дойдете ли отново утре, докторе?

— Не — отвърнах сериозно. — Моята работа тук е свършена. Няма да идвам повече.

Но пак отидох. След един месец им кумувах.

В много отношения шотландците са особени хора. В продължение на цели столетия те са се сражавали срещу най-близките си съседи, англичаните, и все още изпитват мъничко враждебност към тях; или поне се гордеят страшно много с Брюс и Банокбърн 18 18 Брюс (1274 — 1329) — шотландски крал, разбил английския крал Едуард I при Банокбърн. — Б.ред. , спомена за който все още лелеят в душата си. Заселили малка обедняла страна, набраздена от мрачни планини и оградена със скалисти брегове, връхлитани постоянно и яростно от бурните морета, те са безспорно закалени, умерени в желанията си, пестеливи, решителни и влюбени в своето „ъскуибо“ 19 19 Ъскуибо — „вода на живота“. — Б.ред. — келтска дума, опорочена от саксонците с думата „уиски“.

Приписват им и други особености, не всички похвални, а някои от тях никак не отговарят на действителността. Може би за тая несправедливост са си виновни самите те: говори се, че една от по-незначителните стоки за износ на Шотландия са историите и анекдотите, които описват чудатостите на нейните родни синове. Така или иначе има едно качество, което се приписва особено често и особено погрешно на северняците — липсата на чувствителност. Общото убеждение, че шотландецът е студен, лишен от въображение и флегматичен човек, представлява подла клевета срещу този народ. През своя престой в Танокбре, макар и много кратък, аз се сблъсках със случай, който опровергава това мнение по особено поразителен начин.

Една мартенска вечер Уили Крейг натисна звънеца в Ардън Хаус по обичайния си спокоен маниер.

— Добър вечер, Джанет — рече той бавно и сдържано. — Вкъщи ли е случайно докторът?

— Кого от двамата искате да видите, мистър Крейг?

— Няма никакво значение, Джанет. Единия или другия, все едно.

— Тая вечер консултациите се провеждат от помощника. Но ще съобщя на доктор Камерън, че сте тука, ако търсите специално него.

Уили поклати леко глава с обичайния си сдържан и спокоен маниер.

— За мен е все едно, Джанет, нали разбрахте.

Джанет го погледна одобрително. Тя винаги се възхищаваше от хора, които не се вълнуват, и го покани в трапезарията, което представляваше проява на особена благосклонност.

Уили седна, сложи ръце в джобовете си и започна да разглежда с лек интерес цигулката, която висеше над камината.

Беше дребен, слаб човек на около тридесет и седем години, гладко обръснат и с възбледо лице, облечен в спретнат сив костюм с целулоидна яка и черна връзка. Уили беше хлебар; имаше собствен магазин на улица „Хай“, в който продаваше жена му, докато самият той работеше в пекарната в двора. Неговите баници с овнешко бяха прочути, а стафидените му кейкове — единствени в цялото графство. Но макар че всички го уважаваха заради лекарското изкуство и почтеността, в мерките и в търговските отношения изобщо, репутацията му в селото се дължеше на нещо много по-значително. Уили Крейг беше прочут със своето спокойствие и хладнокръвие.

— Да, да, рядко спокоен човек, тоя Уили Крейг — казваха одобрително жителите на Танокбре.

Така например, когато Уили игра във финалните състезания на кегелбан за шампионата на Уинтън, проведен в Ноксхил, и спечели в тая страшно тежка борба, като излезе начело само с един удар, зрителите го акламираха не толкова за победата, колкото за начина, по който бе успял да я изтръгне: беше бледен, но спокоен, без да трепне мускул по лицето му, докато Гордън, неговият противник, едва не получи удар от вълнение. По-късно в клуба, след като обърнал няколко чашки, Гордън заявил възмутено и малко озлобено:

— Та той просто не е човек! Сякаш няма чувства както другите хора. Риба върху парче лед! Това е лошото на Уили: няма въображение.