Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Добродушно възражение, разбира се! За старицата Дугъл беше най-добродушният човек в света. И наистина той я гледаше с истинска тревога, когато тя си позволяваше да вземе втора пшеничена питка по време на чая.

— Майко, опасно е да ядеш много на тая възраст! — казваше той и изтръпваше неспокойно, когато я виждаше да мъкне нагоре по стълбата кофичката с въглища за огъня си, уви, не защото едва влачеше крака, а защото вземаше от неговите въглища!

Въпреки своето скъперничество Дугъл не беше богат — всъщност това скъперничество не му помагаше много в търговските му работи — но беше богат с надежди. Той беше осигурил майка си за „цял куп пари“. Когато тя умреше, тия пари щяха да влязат в джоба на Дугъл. Единствената неприятност бе, че старицата упорито отказваше да умре.

Въпреки съчувственото насърчение — „Майко, днес изглеждаш много зле“, или пък — „Майко, защо не си легнеш и не ми позволиш да повикам свещеника?“, старата мисис Тод продължаваше да поглъща кротко и храна, и въглища, сякаш смяташе да живее до стогодишна възраст.

Късно нощем Дугъл и жена му стояха будни и мислеха с тревога за храната, чая и въглищата, които старицата консумираше, за големите застрахователни вноски, които растяха от седмица на седмица, както и за най-различни хубави болести — от пневмония до апоплексия — които можеха да отнесат в гроба мисис Тод, но не я отнасяха.

Няколко седмици след разговора ми с Дугъл старата мисис Тод ме посети лично в кабинета. Това беше едно от нейните удоволствия, на които се радваше толкова много и които си позволяваше така рядко: да се поразходи из улиците. Беше купила малко кордела от Маккехни — магазин за модни стоки и дамски шапки, след като се бе позабавлявала да се пазари надълго с Джени. От универсалния магазин пък беше взела за две пени черни бонбончета против кашлица, не толкова вкусни, но много по-трайни от ментовите. И сега уморена, но необикновено доволна от придобивките си, се беше отбила при мен в Ардън Хаус на път към мансардата си.

— Толкова съм слушала за вас, докторе, че реших на всяка цена да се запознаем. Ще ми дадете ли някакво сиропче за бронхита?… Все ме мъчи нощно време.

Тя ми се усмихна широко с тъмните си очички на врабче — приветлива и мила женица, сбръчкана може би като стара ябълка, но с напълно запазена сърцевина.

Аз веднага се влюбих в нея.

— Разбира се, че ще ви дам един сироп. И то силен, който сам ще приготвя.

— Нещо да посгрее гърдите ми, докторе — обясни тя, ставайки все по-разговорлива.

— Да, да — съгласих се с готовност. Дадох й един силен концентрат от хлородин 14 14 Широко разпространено навремето наркотично и обезболяващо средство. — Б.ред. , който, както я уверих, бе достоен за самата кралица. После залепих етикета, като го наплюнчих с език, и добавих: — Ще вземате по две чаени лъжички вечер.

— Какво рекохте, докторе? — попита тя и прибави с комична простодушност: — Откакто счупих очилата си, съвсем оглушах.

Не можех да не се разсмея. След миг старата мисис Тод се смееше заедно с мене.

— Вие сте весел човек, докторе — каза тя дяволито, когато я изпращах до вратата. — Чудесно! Много обичам лекари, които умеят да се шегуват.

На другата сутрин, събота, Ходови седяха на закуска в кухнята — Дугъл, жена му и Джесика — и сърбаха мълчаливо овесената каша. Старата мисис Тод не беше слязла. След това наляха чая, а на Дугъл поднесоха топло варено яйце. Накрая мисис Дугъл погледна нацупено стенния часовник и се обърна към съпруга си:

— Не може ли тая твоя майка да става навреме за закуската? Смятам, че достатъчно дълго съм търпяла на старата! Но това е вече прекалено. Остава да поиска да й качвам подноса горе на крака!

— Мисля, че даже не е станала още — обади се Джесика, тръскайки глава, окуражена от думите на майка си. — Стара мързелана!

Дугъл поднесе лъжичка с яйце към унило увисналите си мустаци.

— Не бива да хабим хубавия газ — промърмори той, както дъвчеше, и хвърли тъжен поглед към газомера на печката, — за да топлим яденето й цяла сутрин.

— Хайде, миличка — изпаднала вече в истински гняв, извика Джеси на любимката си. — Изтичай горе и я разтърси здраво.

Джесика се смъкна с готовност от стола и стиснала намазаната с масло питка, заприпка по стълбата.

Мълчание — и долу, и в мансардата. После внезапен плач и лудо тропкане на крачета; след миг Джесика се втурна в кухнята.

— А, ма-амо! — изхлипа тя. — Баба е умряла!

Дугъл изплю глътка чай в чинийката си. Джеси се изправи като свещ на стола си.