Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Доказателството беше достатъчно. Дребните люспици, не по-едри от плява, които неизбежно се появяват след прекарана скарлатина, както и „лошото гърло“, ме бяха убедили напълно, че Дейвид бе преболедувал от скарлатина в лека, ала крайно опасна за околните форма и заразяваше не само млякото, но и виметата на кравите.

Внезапно висок глас наруши мълчанието в краварника:

— Значи пак сте дошли, а? Да шпионирате и да се врете в работи, които не ви засягат!

Беше Шохед, потъмнял от гняв. Зад него стоеше жена му, враждебно вперила в мене очи. Беше мъчителен момент, но аз чувствах, че не мога да го избягна.

— Съжалявам, Шохед. Не съм дошъл за удоволствие, а защото се налага. — Посочих към ококорения дояч. — Дейвид е боледувал от скарлатина, навярно в лека форма, но достатъчна, за да предизвика цяло бедствие… — Мъчех се да подбирам думите си, без да се вълнувам. — Изглежда, че ще трябва да прекрати работата в мандрата за една-две седмици.

— Какво! — възкликна Шохед, обхванат от изумление и възмущение. — Да прекратя работата в мандрата! Господи, да не сте обезумели?

— Бъдете разумен — рекох меко аз. — Вината не е ваша. Но факт е, че заразата идва тъкмо оттук.

— Заразата! Как се осмелявате, човече, да говорите така? Всички ние тук сме чисти хора.

— Да, но Дейвид…

— Дейвид е не по-малко чист от нас — извика Шохед. — Той боледува известно време от гърло и нищо друго. Сега е много по-добре. Чувате ли, по-добре! Лудост е да искате да спираме работата само заради това.

— Повтарям ви — упорствах аз, като се стараех с всички сили да не загубя търпение, — че той е боледувал от скарлатина. Цялото му тяло се лющи. И тъкмо това заразява млякото.

Вените по челото на Шохед се бяха издули от кръв. Той не можеше повече да се владее.

— Достатъчно! Не желая да ви слушам. Как може да се допусне, че моето чудесно мляко било заразно? То е било и винаги ще бъде хубаво и чисто мляко. Не знаете ли, че ние самите го пием?

И в пристъп на възмущение Шохед грабна черпака и го натопи в млякото. После го вдигна предизвикателно, изпи го наполовина и поднесе останалото на Джийн.

— Ето! — Той захвърли черпака. — Това ще ви увери. И ако кажете още нещо, ще съжалявате горчиво.

Последва мълчание. Разбрах добре наранената гордост на чифликчията, но трябваше да изпълня дълга си. Обърнах се и излязох мълчаливо.

Този следобед отидох у дома на д-р Сноди в Ноксхил и му обясних всичко, като поисках да вземе незабавно мерки в качеството си на официално лице, за да се справим с опасността.

Представителят на здравната власт седеше зад бюрото, опрял върховете на пръстите си едни в други, като ме наблюдаваше над златното си пенсне. Той не обичаше д-р Камерън и очевидно беше доволен, че съм дошъл да го потърся като официално лице.

— Ще разследвам случая, разбира се — рече той покровителствено. — Но, откровено казано, не виждам реални основания за вашето искане. Положителни доказателства липсват — никакъв обрив, никаква треска, нищо освен обикновени подозрения от ваша страна. Не забравяйте, че е крайно деликатно да се затвори предприятието на човек само въз основа на прости предположения.

Лицето ми пламна.

— Предположения? Тоя чифлик е извор на цялата зараза. Готов съм да се закълна в това.

— Нима? — рече д-р Сноди с кисела усмивка. — Добре, добре, ще видим. — Той махна дружелюбно с ръка в знак, че ме освобождава. — До един-два дни ще ви пратя вест.

Бурята, която последва, просто ме изуми. Избухнаха спорове, тъй типични за едно малко селище. Хората вземаха една или друга страна, езиците злословеха и моето предупреждение стана главна тема за разговори в цялата околност.

Поддържан отчасти от съзнанието, че съм постъпил правилно, реших да упорствам докрай. Но в петък през същата седмица получих документ, който наистина ме порази. Беше препис от официална жалба от страна на Шохед, съставена от адвокатската кантора Логак и Логан в Ноксхил, с която чифликчията ме обвиняваше в клевета. С други думи, Шохед ме призоваваше пред съда.

Незабавно занесох на д-р Камерън зловещия документ, написан върху синя хартия; той го прочете мълчаливо.

— Вярвам, че ще успея да се оправдая — промърморих аз. — Вие знаете, че действах добросъвестно.

— Да — отвърна бавно Камерън, — тъкмо това трябва да кажете в съда.

Тия единствени думи на моя шеф представляваха твърде слабо насърчение. Все пак знаех, че старият лекар е на моя страна въпреки цялата си сдържаност. Но дните минаваха и аз схващах все по-ясно положението си; трябваше да се явя пред съда, за да оборя обвиненията и да рискувам репутацията си, която зависеше от съдебното решение. В резултат на всичко това самоувереността ми започна да се изпарява.