Арчибалд Кронин - Приключения в два свята

Отправих се бързо и с разтуптяно сърце към мостика. Капитан Хембл не беше там; намерих го в помещението с картите. Той вдигна рязко очи, когато се втурнах вътре.

— Сър… — гласът ми секна, — трябва да ви съобщя, че на борда има едра шарка. Двама от моряците са болни.

Забелязах как Хембл стисна устни. Той беше набит петдесет и пет годишен човек, с ниско подстригана коса и жълтеникави рунтави вежди; офицер, известен със строгостта и педантизма си и същевременно със своята справедливост и почтеност. Сега керемиденочервеното му лице стана още по-тъмно.

— Едра шарка — повтори той тихо. — Сигурен ли сте?

— Да, сър — казах аз и добавих: — И нямаме ваксина в аптеката.

— Нима бихме могли да носим достатъчно ваксина за хиляда и петстотин души? Не ставайте глупав.

Капитанът прехапа гневно устни и закрачи със сбърчено чело нагоре-надолу из тясното помещение.

— Докторе — рече той накрая мрачно, като застана до мен, — забравете тия мои думи. Бях разтревожен и не помислих какво говоря. А сега слушайте. Вие отговаряте за здравословното състояние на хората на парахода. И вие ще решите какво да се направи. Не мога да ви дам в помощ нито един от офицерите си, защото и без това са малко и са претоварени с работа. Но ще ви дам серанга. Той познава хората си. И вярвайте ми, той е най-ценният ми човек. Двамата трябва да действате така, че да запазите всичко в тайна. Не позволявайте никой да надуши истината, защото с такива разглезени пасажери на борда може да избухне небивала паника.

Излязох от кабината, съзнавайки с примряло сърце страшната отговорност, която носех. Свършено бе с безгрижното спокойствие, което имах досега; нямаше вече да се изтягам на шезлонга върху палубата с книга от Пиер Лоти в ръка и да мисля унесено до залез-слънце за тайното си желание да пиша самият аз; свършено беше и с дните, когато лекувах само по някой и друг порязан пръст или леки случаи на морска болест.

И ето ни сега сред Арабско море с хиляда и петстотин пасажери на борда, без никаква ваксина и с два случая на едра шарка — болест, която носи най-смъртоносната зараза в света.

Върнах се в лечебницата и намерих един от индусите в състояние на мъчително вцепенение. Обърнах гръб на треперещия човек и погледнах серанга, чиито непроницаеми очи бяха впити в мен.

— Знаете вече, нали? — попитах аз.

— Да, сахиб. И друг път съм виждал такива случаи.

— Трябва да изолираме тия хора… Да проверим с кого са имали допир. — Още докато говорех, стараейки се да проявя оптимизъм и самоувереност, каквито не изпитвах, Хасан кимна спокойно с глава.

— Да, сахиб… Ще направя каквото мога, да ви помогна.

На кораба нямаше помещение за болни, нито пък някаква свободна кабина. Един поглед към предната част на палубата беше достатъчен, за да се разбере, че болните не могат да бъдат настанени в помещенията на екипажа. Погледнах объркан серанга, който ме наблюдаваше все така невъзмутим.

— Ще направим един навес на задната палуба, доктор сахиб. Там е прохладно. И въздухът е чист.

И Хасан се залови за работа на задната част на кораба, закрита напълно от подемните кранове и куп машини; нисък и набит, той движеше уверено едрата си глава и дългите си гъвкави ръце, които излъчваха същата спокойна сила, която се четеше на сплесканото му обезобразено лице. Само за един час той издигна, безшумно и сръчно, голям брезентов заслон, отделен от останалата част на палубата с дебели въжета. После донесе дюшеци и завивки и настани удобно двамата болни.

Следващата ни стъпка беше да направим основен медицински преглед на екипажа. У един от огнярите, който се оплакваше от треска и главоболие, открихме същите твърди възелчета и началото на типичния обрив. Настанихме и него в заслона.

— А сега, кой ще ми помага да се грижа за болните?

Хасан ме погледна изненадано.

— Аз, разбира се.

— Трябва да внимавате. Тая болест е страшно прилепчива.

Ако ме познаваше по-добре, серангът навярно щеше да се усмихне. Но сега лицето му остана все така сериозно и строго.

— Аз не се боя, доктор сахиб.

Заедно с Хасан почистихме болните с перманганов разтвор, инжектирахме им силен антипиретик, окачихме около палатката чаршафи, напоени с дезинфекционно средство, и нагласихме в това малко и тайно изолирано кътче готварска печка, на която можехме да затопляме течности и да готвим прости ястия. Накрая, когато пасажерите бяха на обед, дезинфектирахме старателно помещенията на екипажа с помощта на няколко свещи от сяра, които Хасан бе измъкнал от складовете. След като свършихме всичко това, почувствах, че съм се поуспокоил.