Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Не минават и десетина минути, аз стигам до него и вкарвам колата в гаража. Джули ме посреща с вид на инспектор от полицията, а зорките й очи с компютърна скорост преценяват състоянието ми, но явно остава доволна. Прегръщам я и се чувствам като новоизпечен херувим, прекрачил прага на райската обител.

Добре закръгленият човечец поглади с пръст идеално гладката повърхност на бюрото си и неволно зае подходяща за един административен директор поза, а тя не издаваше приетата роля на заговорник, изпълнила застаряващата му личност със свежи младежки напъни. Чрез разследването на подозрителния си шеф Чарлз беше намерил отдушник на собствените си притеснения, съмнителната му личност вече живо го интересуваше. Нанесените обиди молеха за възмездие, скучният живот, заедно с бляна по мис Фелоу, бяха потънали в миналото. От няколко дни пренебрегваше хапчетата за сън, действителността добиваше нова окраска, която приятно гъделичкаше душата му. Той не беше от типа хора, не обичащи да рискуват. Яхтата, игрите на покер, съмнителните компании в миналото, усещането че съществува — всичко това отново се бе върнало.

Чарлз изтърпя поредното наставление на Джеймс Фърпоу и се замисли за някога казаното от него: "Ще координирате движението на документи без необходимост от вникване в тяхното съдържание". Фразата съдържаше елемент на забрана и беше дошъл моментът да й се противопостави, като вникне в същността на нещата.

Отвори папката с копия от компютърни разпечатки на вътрешна кореспонденция и. се зае с изучаването й. След детайлното й изследване, в съзнанието му постепенно започна да се оформя някаква схема, учудваща със собствената си нелогичност. Една от докладните записки гласеше:

НА ВНИМАНИЕТО

НА ДЖЕЙМС БОУЛДИНГ ФЪРПОУ

ПРЕЗИДЕНТ НА СИМАКС.

От Бони Полански — отдел "Реклама", и Марвин Джоунс — отдел "Перспективно Развитие.

Относно: Бъдещо сътрудничество с "Дженеръл Илектрик"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Позволяваме си да Ви уведомим, че след посещението на Ед Питър Картър — представител на "Дженеръл Илектрик", и проведената с него среща, възниква необходимостта от по-тясно сътрудничество с цитираната фирма. То може да бъде конкретизирано не само чрез обмен и продажба на програмни продукти, но и с бъдеща съвместна дейност, например производство в областта на микроелектрониката.

Моля, след запознаване с приложения анализ, да изразите мнението си по въпроса.

С ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ:

Следваха подписите на Бони Полански и Марвин Джоунс. В горния край на свободното бяло поле се мъдреше резолюция: "За мнение от останалите отдели", придружена от красивия подпис на Големия бос, въпреки че никой досега не го беше виждал да се подписва. Под него стоеше датата десети октомври.

На 12-и октомври същият документ бе попаднал в отдел "Маркетинг", на 14-и същия месец завеждащата отдела Берта Мили го бе препратила до Ричард Пъркинс във финансовия отдел. На 17-и октомври на него се мъдреше резолюция от юриста на СИМАКС — доктор Пупенхаймер, който от своя страна на 18-и същия месец бе препратил докладната в строителния отдел на Джим Перино. Почти незабавно преписката бе продължила пътешествието си до двайсет и четвъртия етаж. Преминавайки през секретната служба на Боб Слейтън, оттам бе продължила пътя си към шефа на "Международни връзки" — Дик Аткинс, и с дата 30-и октомври се бе завърнала в отдел "Маркетинг", откъдето Берта Мили съвсем добросъвестно го бе върнала на Джеймс Фърпоу.

Листът с докладната изглеждаше почернял от резолюции, а най-долната носеше датата пети ноември. Принадлежеше на Големия бос и имаше следния текст: "До Марвин Джоунс — "Перспективно развитие", и Бони Полански — "Реклама". За окончателно мнение."

Подписът под резолюцията беше идентичен близнак на този, в най-горното бяло поле. Кръгът се беше затворил.

Чарлз Медоу зина от удивление, получената информация изглеждаше чудовищно. Определено напомняше за нещо прочетено в зората на собственото му развитие, той се мъчеше да си спомни и не можеше. Разтърси глава с досада и се зае да разлиства останалата кореспонденция. След около час проучване усети, че е обзет от ужас. Общото възприятие от останалите преписки не се отличаваше от първоначалното. Мисълта за такава непостижима степен на бюрокрация изглеждаше несъвместима с околната обстановка — с компютъра, последен модел, с климатичната инсталация и с плота от кристално стъкло върху бюрото му. При наличие на такава тромава дейност, откъде извираха толкова пари? Изглеждаше невероятно!