Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Вмъквам се в удобното купе и включвам климатика, после компютъра, докосвам сензора на СИМАКС и продължавам да разсъждавам. Бъди вероятно още не е докладвал на Хенри за вчерашното ми посещение. Когато пристигнах в работилницата, заварих хлапака да си играе с чисто нов компютър от скъпите модели. Странен човек е Хенри, вместо да подмени бракмата си, бърза да достави удоволствие на Малкия си приятел. В интерес на истината, хлапето не изглеждаше дилетант в заниманията си и работеше доста професионално. С доста труд успя да ми обясни, че се обучавал при някакъв свой приятел, който много разбирал от тази работа.

Докато мислите ми подскачат като разпилени грахови зърна, колата навлиза в 26-та улица, после завива и пред погледа ми изниква грамадата на СИМАКС. Изглежда внушително, ала инстинктивно я мразя. Дали защото Джули и Чарли ме вързаха да седя в нея или поради собствените ми подозрения, в крайна сметка няма значение. Мразя я и толкова. Ако не са спорадичните ми излизания през работно време, сигурно ще откача от скука. А днес не трябва да забравя обезателно да говоря с шефа на строителния отдел Джим Перино.

Проверката на пропуска е обичайна. Докарвам някакъв робот Да разтовари ремонтирания и се промъквам с него към товарния асансьор. Следващият час преминава в изпълнение н" подготвената от мен операция, накрая кутийката се оказва в чекмеджето на бюрото ми. Облягам се на стола с чувство на задоволство — от там лъха власт над безмозъчните роботи. На вратата се чука, тя се открехва и в процепа се мярва русолявата глава на Хенри. Сините му очи ме поглеждат въпросително, давам му знак да изчака. Монтирам набързо бръмбарчето под телекамерата, включвам видеозаписа и му извиквам да влезе. Ритуалът вече е установен.

— Здравей, Франк!

— Здрасти, Хенри!

— Отново пристигам за инсталационен робот, ще пробивам отвори в новото крило, знаеш, че скоро завършиха с изпълнението му.

— Ново крило към тази безсмислено огромна сграда! В разширението й няма логика. Сигурно Джеймс Фърпоу се радва на по-голямо количество безполезни кретени, с които ще я напълни. За какво му е? Кажи ми за какво? Представи поне един свестен довод, не виждаш ли, че всички наоколо се чешат с крак по врата от скука?

— Не зная. Ще ми дадеш ли робот?

— Безнадежден си. Не ти ли се иска да видиш нещо? — придърпвам чекмеджето и му показвам кутийката. — Операцията по доставката: беше перфектно изпипана — добавям с гордост.

— Не си ли въобразяваш разни неща, Франки?

— Не. Уверен съм в това, което върша. Спомни си случая с, Чарли, оттогава съм изпълнен с подозрителност и не само оттогава — наречи го изострено шесто чувство, ако искаш. Затова не трябва да забравяш за проверката — насрочена е за вдругиден, точно в три часа следобед, както ти казах. Тя само ще потвърди подозренията ми.

— Толкова ли е нужна? — отново замрънка Хенри, сякаш очакваше да потвърдя обратното.

— Да, скъпи. Трябва да разберем какво става в тази проклета сграда, която освен другите идиотщини в нея, започна и да се подува. Има нещо нередно, вярвай ми! Усещам го с кожата си!

Хенри ме гледа с досада, решавам да сменя темата и продължавам:

— Има и още нещо. Утре Джули отново те кани на гости, имала някакъв повод. Поканила е Чарли и Хелън, сигурно поводът е нарастващата загриженост към собствената й приятелка. Не те съветвам да пропускаш случая, нали знаеш историята с пилето? Каца на рамото и ако не го хванеш навреме, отлита завинаги. Разбрах, че Хелън те е харесала и макар че цялата история с мъкненето на двама ви вкъщи намирисва на мухъл от миналия век, не се разсейвай. Не сме актьори от стар филм, спомни си в кой век живееш. Ако наистина те интересува, прояви повече настоятелност, сега нещата се уреждат директно и бързо. Отивай на преглед, уреждай си здравната карта и толкова! Нямаш много време, разбрахме ли се?

Очите му променят изражението си, кимва смутено и забравил за робота, смутено се изнизва. Горкият почтен човек. Малцина са останали като него и ако го проваля, ще трябва да си окача съвестта на закачалка, Докарам ли му уволнението, не зная накъде ще гледам. Но Франк Гарсиа е твърда глава и не обича да мисли предварително за последиците. Същата участ може да сполети и Чарли, ала той е друга работа — винаги си има парички. Франки, отвори си една бира, после още една и престани да му мислиш. Остави да те води собствената ти интуиция, засилена от съвместния живот с Джули. Наздраве, Франки!