Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

След първоначалната ни среша дори не запомних двете й имена. Нейната суховато-тъничка фигура и учителският й манталитет да говори с тон, по-висок от нормалния, създаваха неприятно впечатление, но няколкото минути, прекарани заедно, заличиха тези недостатъци. Те се компенсираха от златистите й очи и обаятелната усмивка, придружени от усета за изтънчен интелект. Още тогава разбрах, че се стремя към нея, оставаше само да го покажа, което не направих.

"Дръж се, Хенри! — окуражавах себе си. — Ти можеш да говориш за толкова други неща, да говориш добре и увлекателно. Предприеми първата стъпка, нужно е!" Усещах, че малодушието постепенно ме напуска, изтласквано от натиска на неимоверно желание. Беше парливо и сладко, все още изпълнено с доста страхове.

— С какво се занимаваш, момче? — прозвуча от интерфона гласът на Франк и грубо ликвидира бленуването и.

— Довършвам нещо — излъгах неволно, чувствах се като крадец, хванат на местопрестъплението.

— Защо не прескочиш към мен, за да обсъдим предстоящи задачи?

— Добре, идвам след малко.

— Чакам те! — произнесе той настойчиво и прекъсна връзката.

Сетих се за какви предстоящи задачи ставаше дума и ми стана неприятно. Въпреки това се надигнах от стола и се запътих към неговия етаж. Когато влязох в стаята му, заварих го да прелиства списание. Липсата на бира ме учуди, явно беше преминал към по-добро занимание.

— Пристигна бързо — отбеляза Франк, но не ти е радостно да ме видиш.

— Защо? Откъде накъде? — запротестирах вяло.

— Физиономията ти го издава — отбеляза той иронично. — Знаеш какво ще искам от теб и се страхуваш да го направиш. А твоят шеф е напълно съгласен с предложения план за действие.

— Не разбирам защо трябва да дразним Големия бос? В крайна сметка той ни плаща добре.

— Изплю камъчето накрая. Утре някой тъп робот може да те убие, но ти си се хванал за заплатата. Ясен си ми.

— Все пак са предположения, Франки!

— Не са предположения, а увереност. От проверката на Джеймс Фърпоу зависи всичко останало. Искам да зная дали е такъв, за какъвто се представя.

— Отново го увърташ. Какъв друг може да бъде?

— Запазвам си временното право да го държа в тайна. Какво нарушение на дисциплината си измислил?

— Никакво.

— Още като те видях да влизаш, така си помислих. Добре, ще трябва да се напъна вместо тебе. Какво ще кажеш за малка разходка из неговия етаж? Все едно, че случайно си се объркал?

Предложението изглеждаше приемливо.

— А твоите действия? Какви ще бъдат? — попитах неуверено.

— Обикновени. Ще пия бира, излегнат върху бюрото си, свалил бръмбарчето под телевизионната камера. Престъплението ще бъде по-тежко от твоето.

— Говори ли с Чарли?

— Нямам понятие какво е решил. Достатъчно умен е сам да измисли нещо. В определения ден, например в три следобед, ти трябва да излезеш от асансьора на последния етаж. Разгледай табелките по вратите, помотай се две– три минути и изчезвай обратно.

— Каква е целта, Франки? Извинявай, не се досещам.

— Трябва да установим дали в течение на няколко минути той ще регистрира нарушенията на тримата. Разбираш ли, това е невъзможно за една нормална човешка личност. Поразсъждавай малко: сградата има двайсет и пет етажа, като изключим последния, забранен за Простосмъртни. Слагам средно по четиридесет стаи на етаж, включвам складове, компютърни зали, ресторант и ремонтни отделения, това прави над деветстотин и осемдесет наблюдателни пункта. Мислиш ли, че възможностите на един човек позволяват непрекъснато да следи какво става навсякъде? А Големия бос няма екип от надзиратели и същевременно е в течение на всички нарушения на дисциплината. Как си го представяш като възможно? Според мен превишава способностите на нормална човешка личност!

— А на какво тогава?

— Скоро ще разбереш, засега нищо не мога да ти кажа — рече Франк и хитро присви очи. — Предчувствам сладостта на бъдещи феноменални разкрития и ти си поканен да допринесеш за тях. Разбрахме се и не забравяй: ще проведем акцията точно в три след обед, денят ще се уточни допълнително.

Напуснах го доста объркан, той ме задължаваше да извърша нещо в противоречие със собствените ми принципи. Но щом Чарлз Медоу също се бе съгласил, донякъде се чувствах оправдан. Последиците от авантюрата едва ли щяха да бъдат приятни и трябваше да свиквам с мисълта за бъдещи санкции, за да ги понеса по-леко.

Остатъкът от деня премина в разходки по етажите. Наистина СИМАКС разполагаше с прекалено нови помещения, в които някакви хора пишеха, натискаха клавиши на компютри, имаха съсредоточен вид и не ставаше ясно с какво точно се занимават.