Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Чарлз влезе в кабинета си, разсеяния му поглед се спря на луксозния бележник върху бюрото и мислите му с неудовлетворение се върнаха към неприятните служебни задължения. Трябваше да се свърже с Ричард Пъркинс, шефа на финансовия отдел, после с доктор Пупенхаймер — юриста на СИМАКС, за да обсъдят иска за допълнителни разходи, предявен от транспортна фирма, обслужвала строежа на сградата.

Тъкмо се канеше да посегне към видеофона, когато от екрана на вътрешния комутатор го изгледаха воднистите очи на Джеймс Фърпоу.

— Досега не сте потърсили нито Ричард Пъркинс, нито доктор Пупенхаймер. Беше необходимо да го направите през изтеклата седмица — добави безжалостно.

— Току-що имах намерението да го извърша, вие ме изпреварихте със секунди — направи опит да се оправдае Чарлз.

— Между намерение и действие има съществена разлика. Напоследък не съм доволен от вас, проявявате слабо служебно усърдие.

— Вече обясних, не мога да добавя повече.

— Помислете за бъдещето си, нямам безкрайно търпение.

Чарлз онемя, безсилен да реагира, а екранът угасна. Впоследствие яростен спазъм изкриви устата му, изхвърли го от стола и го накара с ръмжене да изхвърчи от кабинета. Не дочака асансьора, препусна нагоре по стълбите и запъхтян нахълта в секретарския кабинет на горния етаж.

— Незабавно трябва да говоря с шефа. Лично, не по видеофона — избълва задъхано.

— Изчакайте, мистър Медоу. Ще проверя дали е възможно — невъзмутимо го отряза мис Фелоу, а студената й усмивка го поля с леден душ.

— Съжалявам, той не може да ви приеме — добави тя след малко.

Бурята от негодувание отново го завъртя в мрачната си стихия, беше решил да изясни отношенията си окончателно, да удържи лична победа над този надменен тип.

— Тогава ще вляза без неговото благоволение — заяви твърдо.

— Невъзможно е, мистър Медоу.

— Колкото и да ви харесвам, този път няма да се съобразя с вашето мнение. Поемам отговорността върху себе си.

— Съжалявам — отвърна мис Фелоу. — Ако се опитате, ще попреча.

Чувството му на обожание внезапно се изпари. Въпреки красотата й, новият пристъп на ярост го накара решително да пристъпи към дебелата двойна врата. Едва разтвори едната й половина, когато някаква нечовешка сила го отхвърли назад, той прелетя през тясното пространство, залитна и удари гърба си в стената.

— Предупредих ви! — заплашително пристъпи към него мис Фелоу. — Веднага напуснете кабинета ми!

Лишеният й от интонация глас се вряза в мозъка му, накара го да заработи бързо и да осъзнае причината. Този път бе нокаутиран в буквалния смисъл на думата — беше се влюбил в робот, наистина съвършено изпълнен. Откритието погълна последните му остатъци от разум.

Чарлз изрева и се хвърли в атака — така, както се беше нахвърлял върху противников играч по време на мач в колежа.

Изглеждаше невероятно, но успя да събори тежкото тяло, да го прескочи и да нахълта с взлом в забранените покои на СИМАКС. Очакваше го нова изненада: кабинетът на Големия бос беше празен. Зад кристалното бюро нямаше никой, самото то се намираше във вътрешността на прозрачен куб, чиито стени смътно проблясваха като стените на всеки холовизор. Отличаваше се само по размерите си.

Когато разсъдъкът му се върна, това, което наричаха мис Фелоу, протягаше ръце да го хване. Обзет от внезапен страх той отскочи встрани, направи сръчен пирует, несъвместим с фигурата му, и се втурна в освободената зад нея пролука. Промъкна се през вратата, премина като вихър през втората и въпреки че никой не го преследваше, продължи да тича по коридора, след това запрескача стълбите към долния етаж. Успокои се едва след като се вмъкна в специалния отдел.

— Какво става с вас? Какво се е случило? — учуден го попита Боб Слейтън. — Изглеждате сякаш сте минал през месомелачка!

— Нищо ми няма. Нерви отвърна Чарлз и едва сега съвсем дойде на себе си. Историята с мис Фелоу го бе изкарала от релси, но всъщност не беше пострадал — тя бе реагирала съгласно програмата си. Но въпреки направения извод, не можеше да се отърве от усещането, че само преди няколко минути животът му висеше на косъм. Не се решаваше да сподели опасенията си с човека срещу него, макар в сградата да нямаше по подходящ. Бивш частен детектив, Боб Слейтън сега завеждаше търговското разузнаване. Сключеният с него договор предвиждаше и следене на служители, ако това се наложи.

— Нерви, мистър Слейтън, нерви — повтори Чарлз Медоу и реши да не казва истината. — Реших персонално да ви поканя на съвещание с Ричард Пъркинс и доктор Пупенхаймер. Налага се да обсъдим дребен проблем.