Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

— Нуждая се от инсталационен робот, ще монтирам стелаж при програмистите. Ако е възможно, услужи веднага.

— Браво, аплодисменти! Като те гледам какъв си съвестен, започвам да се отчайвам от себе си. Ще пиеш ли най-сетне, никой няма да разбере? И по-спокойно, имаш достатъчно време, за да се справиш с великите си задачи. Добре че с тебе се занимаваме с реални неща, докато всички останали вършат глупости. Не вярваш ли? Огледай се, СИМАКС е свърталище на побъркани!

Той ми подаде кутия бира и се почувствах като престъпник. Франк беше един от първите, с които се запознах след постъпването на работа, и прямият му характер веднага ми допадна, но не можех да свикна с отношението му към служебните задължения.

— Говориш за побъркани, а не ги забелязвам — подех смутено.

— Не си поискал да забележиш. Знай едно: моята интуиция никога не ме е подвеждала. Тук има множество любопитни неща, би трябвало да представляват интерес и за тебе. Например известно ли ти е, че роботите в склада са извънредно опасни? Програмирани са без ограничения в действията, следователно всеки, който работи с тях, рано или късно ще пострада. В определени ситуации ще им липсват задръжки спрямо хората и ще проявяват агресивност.

— Нямам претенции за познания в областта на робототехниката, но досега не се е случило.

— Съществува като възможност, набий си го в главата! Като предстоящо вероятно събитие.

— А инспекторите по робототехника?

— Подкупени са, те винаги са били подкупни. Питам се: на кого са нужни роботи, които не спазват общовалидни закони? Предполагам, че в случая по-евтината им цена няма значение. СИМАКС е автоматична мина или предприятие без производствен персонал, където се разрешава употребата им. По-скоро причината е в блока за дистанционно управление с по-висша степен на йерархия, вграден в корпусите на всеки от тях.

— Не разбирам.

— Това означава, че могат да бъдат активирани и командвани от разстояние. При такъв режим на работа, те няма да се подчиняват на човека, който в момента борави с тях.

— И кой според тебе ще ги командва дистанционно?

— Не знам, но скоро ще науча. Този тип се намира някъде съвсем наблизо, усещам го. Ние единствени имаме достъп до по-голямата част от сградата, ако откриеш нещо подозрително, уведоми ме. Впрочем, какво ти е мнението за Големия бос?

— Никакво. Никой не го е виждал лично, освен шефа ми.

— Виждаш ли, още една странност, достойна за удивление. Слушай, Хенри, сетих се за нещо. Разбрах, че притежаваш работилница за ремонт на уреди. Ще ме пуснеш ли в нея за няколко часа? Например утре, ако нямаш нищо против.

— Съгласен съм. Какво си намислил?

— Скоро ще узнаеш. ТЕ не са способни лесно да излъжат Франк Гарсиа, ще им приседне. Но обезателно трябва да поприказвам с Чарли, ще му задам някои въпроси.

С някакво шесто чувство разбрах, че се отнася за шефа ми, не подозирах за близките им отношения. Това ме подсети за поставените задачи, които все още не бях изпълнил.

— Освен стелажа при програмистите, ще подменям и кабел в твоя склад — заявих решително, защото Франки посягаше към нова кутия бира. — Моля те, дай ми робот!

— Никога няма да се промениш, нещастнико! — изрева той ядосано. — Сега излез навън, преброй до десет, после почукай на вратата и повтори за какво си дошъл. Все пак трябва да регистрирам присъствието ти, през това време ще съм преминал от запис на живо.

Изпълних нареждането и кой знае защо, се почувствувах гузен пред него. Той ме придружи до склада, активира един от металните истукани и ме остави с него. Дадох необходимите нареждания и неволно се загледах в мощните манипулатори, способни без усилие да отрежат човешка ръка. "Глупости!" — казах си и се помъчих да се съсредоточа върху нещо друго, но не се получаваше. Приказките на Франк бяха посели семената на съмнението, околната обстановка не изглеждаше уютна както преди. Насочих поглед към останалите роботи, замръзнали в тесните си ниши, и неволно усетих пристъп на страх.

Когато най-сетне напуснах склада, душата ми се отпусна. Реших, че тромавият робот не е особено необходим за закрепването на стелажа, можех да мина и без него. Отидох при Франки, за да му върна магнитната карта за бравата на склада, и го заварих зает с предишното си занимание. Изгледа ме с помътнели очи и се ухили, беше подобрил настроението. След като го напуснах, останах с чувството, че едва ме позна. Беше се натряскал жестоко, нещо невъзможно за свойствата на бирата. Сигурно в бюрото му се криеха и запаси с по-твърдо гориво.