Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Началото на деня не се различаваше от предишните, шефът ми не закъсня да се появи на екрана на видеофона. По непонятни причини той избягваше използването на вътрешния комутатор.

— Добро утро — усмихна се той приветливо.

— Добро утро, мистър Медоу.

— Запиши задачите за днес, ако обичаш!

Флумастерът заскърца по белия лист. Във времето на кристалните диктофони и на умни, възприемащи човешка реч компютри писането върху хартия изглеждаше архаично, но моят директор го предпочиташе. Не му се сърдех, добрите чувства към него преобладаваха — държеше се с мене съвсем приятелски.

— Това е всичко — привърши той. — Много ли ти се вижда?

— Не, мистър Медоу.

— Тогава започвай! Ако се нуждаеш от инсталационен робот, вземи един от склада на Франк. Приятна работа, Хенри!

— Благодаря, желая същото и на вас.

Видеофонът угасна. Погледнах листа, изписан със собствения ми нечетлив почерк, и прочетох:

— Сифонът на умивалника в тоалетната на Марвин Джоунс — 12 етаж.

— Стая 1005, десети етаж, да се смени контактът зад машината за цветно копиране.

— Подмяна на силов кабел в склада за роботи — справка Франк Гарсиа.

— Запушен канал в ремонтния сектор на 4-и етаж — да се отпуши.

Отначало не вярвах, че някога ще науча имената на хората и номерата на стаите в тази огромна сграда. След неколкомесечно сноване из нея, размерите й сякаш се смалиха и всичко ми стана обичайно познато. Взех металното сандъче с инструментите и реших да започна от сифона на Марвин Джоунс.

За моя изненада, почти двуметровият шеф на "Перспективно развитие" успя да се сгъне и да надникне под мивката, после с царствен жест посочи откъде капе. Хвърлих поглед към величествената глава, наведена над мен, и стигнах до извода, че в други времена тя би могла да принадлежи на римски патриций. Благодарение на скромните ми познания по история, получени от видеофилмите в горните класове на местното училище, бях способен да си представя как с успех би държал речи в сената. Но сега използваше един от малкото законни начини да избяга от бюрото си, а това несъмнено разнообразие в живота му зависеше от продължителността на моите действия. Докато отвивах дебелата гайка и сменях уплътнението, съсредоточено ме наблюдаваше, сякаш бъдещата му политическа кариера бе застрашена от успеха на простата операция.

Нямах намерение да го огорчавам, но трябваше да привършвам. Интересно дали Чарлз Медоу го беше напипал по същия начин? С ликвидирана сметка в банката и нула перспектива за по-добър живот? С какво ли се бе занимавал по-рано?

Не намирах отговор. Направих последно усилие след това изпробвах качеството на произведението си. Въпреки силната струя вода от него не се процеди нито капка.

— Готово, мистър Джоунс — съобщих гордо.

Изглежда, той не остана доволен от бързото приключване на спектакъла, но благоволи да кимне милостиво. Прибрах инструментите в сандъчето, вдигнах го и го понесох към етажа на Франк. Когато стигнах до вратата му, без да се колебая я отворих и нахълтах без предупреждение. За миг останах онемял от изненада: седнал върху бюрото си, той се наливаше с бира. Наистина консумацията на това сравнително безобидно питие бе твърде разпространена, ала при тукашните условия бе свързана с твърде неприятни последици.

— Луд ли си, Франки? — възвърнах говор. — Забрави ли телевизионната камера?

— Не задавай глупави въпроси. Ако искаш, пийни с мен за компания — отвърна безразлично.

— Ще ме изхвърлят от работа!

— Напразно се притесняваш — усмихна се той покровителствено. — Погледни предмета до мене, говори ли ти нещо?

Беше портативно лазерно видео с дистанционно предаване на образ. Продължих да недоумявам.

— Техните номера не ме засягат, имам си собствени — поясни чернокосият притежател на удължен, доста интелигентен череп и хитро присви очи. — В момента Франки от записа усърдно се рови в компютри, докато истинският си пие бирата. Едно малко бръмбарче под камерата я кара да ослепее за действителните събития, аз съм го изработил. Трябва само внимателно да го слагаш и махаш.

— Но все пак, редно ли е? — помъчих се да възразя.

— Не съм ги карал да ме следят — озъби се той, — въпреки че тука всеки прелива от пусто в празно. Я ми кажи откъде идват парите, които получаваме? При огромни разходи и нищожни приходи? Проучил съм го, гарантирам за думите си. Фирмата отдавна би трябвало Да фалира, а това не става. Пълна фантастика! Да продължава така и да върви по дяволите, някой ден всичко ще излезе наяве. А ти за какво дойде, да ме възпитаваш ли?