Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

— Системата разширява жизненото си пространство — произнесе Чарли с отнесен вид. — Не ви ли говори нещо, не се ли досещате? Същото прави и… сградата на СИМАКС!

Останалите го погледнаха стреснато. Франк първи наруши настъпилото мълчание, породено от изненадата.

— На кого е нужна такава дивотия, по дяволите? — изруга, но не получи отговор.

Тримата продължаваха да мълчат, унесени в мислите си, които въпреки направения извод, отказваха да дадат логично обяснение. По някое време Хенри нерешително се размърда и рече:

— Знаеш ли, Франки? Вече на два пъти срещам някакъв пиян и опърпан тип, който изглежда странно. Веднъж пред СИМАКС, втори път в бара на Тед Донаван. Непрекъснато ругаеше СИМАКС и още някого, трудно можеше да се разбере. Няма да е излишно, ако го открием и поразпитаме. Казва се Джони Блиш.

— Какво?! — изрева Франк.

— Какво ти става, скъпи? — попита Джули загрижено.

— Нищо ми няма — овладя се Франк. — Поразен съм ох нещо, лично мое. Засега не желая да го коментирам, но знайте, че светът винаги е бил малък и ще остане такъв. Той навреме се сети за разхода, направен в болницата, и реши да даде нова насока на разговора.

— Хенри, искам да заявя нещо пред всички: Ако изпитваш страх за работата си, можеш да се откажеш от утрешните си действия, няма да се разсърдя. Помисли добре, не искам да те насилвам.

— Вече реших — отвърна Хенри позачервен. — Работата в СИМАКС я дължа на Чарли и независимо от последиците, след като той участва в начинанието, ще участвам и аз. Той не по-малко ще рискува, а тебе те смятам за приятел.

— Знаех, че си момче на място, но все пак се притеснявах.

— Вече няма смисъл, можеш да разчиташ на мен.

— Защо да не пуснем музика? — разведри обстановката Джули. — Умирам от желание да танцувам, предполагам, че Хенри и Чарли ще се присъединят към мене.

И Чарлз Медоу с присъщата си галантност я покани на танц, без да подозира, че го очаква възможно най-голямата неприятност в живота на един човек. Но нямаше кой да го уведоми за нея и лицето му грееше от задоволство. Предишният Чарли се беше върнал и беше щастлив.

В началото на деня утринното слънце и ясното небе, с нищо не предвещаваха предстоящото бедствие, което според метеоролозите скоро щеше да настъпи. Зародилият се преди няколко дни в зоната на Антилите ураган, кръстен с нежното име "Бети", след като бе преминал пролива Юкатан, беше завил на североизток и бе започнал да опустошава крайбрежието на Мексиканския залив. Холовизията и радиостанциите даваха непрекъсната информация за придвижването на центъра му, а коментаторите бълваха лавина от съвети, отправени към населението. Като общо, те се свеждаха до запасяваме с вода и хранителни продукти и до укрепване на прозорци в жилищни помещения. Голяма част от жителите на Дарвил не вярваха на прогнозите и бяха настроени доста скептично, но към десет часа сутринта с почерняването на небето те изпаднаха в паника. В интерес на истината, от основаването си досега градът не бе изпитал подобно нашествие — ураганите в зоната на Мексиканския залив не бяха често явление.

Около обед Чарлз Медоу бе успял да изтърпи участие в пет безплодни съвещания с началници на отдели. За същото време Хенри Биши се справи с отпушването на две запушени тоалетни чинии, а Франк Гарсия прочете до половината дълга и сладникава любовна история, чието качество бе подобрено от изпиването на няколко бири.

Когато челната ударна вълна на урагана разтърси сградата до основи, тримата приятели се намираха в барчето на единайсетия етаж и се занимаваха с поглъщане на хамбургери.

— Земетресение! — извика Чарлз и скочи уплашено от стола си.

— Сядай! — успокои го Франк. — Това беше предният фронт на урагана, преживял съм го във Флорида. Страшно е, но не чак толкова. Сега ще завали като из ведро.

— Вижте навън! — рече Хари стреснато и те насочиха погледи към помътнелия прозорец, чието стъкло сякаш се подуваше от напъните на вятъра. Из въздуха летяха клони на дървета, придружени от деформирани парчета ламарини. Съвсем притъмня и автоматиката на сградата включи осветлението.

— Става опасно! — възкликна Чарлз. — Предлагам да слезем в стаята на Хенри,