Христо Пощаков - Силата на еволюцията

— Мисля, че трябва да се връщаме — каза той „един ден“.

— Както решиш мили — съгласи се веднага с него Мира и отпи глътка от коктейла си. — И на мен взе да ми омръзва.

— Този път по-скоро ще се къпем в океана — отбеляза съпругът й. — Няма да правя времеви маневри, направо отново ще посетим в обратен ред Мира ІІІ, Мира ІІ и Мира І. Единствените планети, които кръстих на твое име, останалите останаха с индекси. Все пак за тези милиони години, на тях е възможно да се пръкнало нещо.

— Колко си мил, скъпи — възкликна жена му и непохватно се надигна от мястото си, за да го млясне по бузата. — Хайде да се връщаме.

Мира ІІІ ги посрещна кипяща от примитивен живот, който много напомняше на този, от палеозойската ера на Земята. Докато се потапяха в океана й, нещо лигаво се плъзна край крака на Мира и тя със заглушени от маската крясъци изскочи на брега. На Ханибал не му оставаше друго, освен да я последва.

На Мира ІІ изобщо не можаха да се окъпят. Морето гъмжеше от зъбати гадини, а из гъстите джунгли край брега се разхождаха огромни чудовища с извънредно кръвожаден вид. Те въобще не излязоха от Кълбото.

Мира І ги посрещна променена до неузнаваемост — планетата вече приличаше на Земята. Небето й бе станало синьо, слънцето сипеше златните си лъчи, а атмосферата беше годна за дишане. Крайбрежният пясък от черен и едър, се бе превърнал ситна бяла пудра, която радваше окото. Из измурудените плитчини весело подскачаха грациозните тела на…делфини. Крайбрежната ивици завършваше със стена от тропически борове, които нежно полюляваха деликатните си ресни.

На Ханибал му се искаше да извика от радост и тъкмо бе подал глава от люка на Кълбото, когато от тъмнината на гората на плажа се изсипа група…от хора. И всичко щеше да бъде наред, ако те не държаха в ръце лъкове и копия, които недвусмислено бяха насочени към него.

Разтресен от изненада и огорчение, той побърза да се прибере обратно в надеждното укритие. И тук морската баня бе окончателно провалена.

— Как мислиш? — попита той по-скоро себе си, след като се успокои от преживяното. — Отначало и на трите планети нямаше нищо, а сега кипят от живот. А той, вместо да ни зарадва, показа своята агресивност. Представяш ли си? На Мира І имаше дори хора! Но те можеха да ни убият!

— Лошо — отбеляза съчувствено жена му. — Донякъде е жалко, че това място носи името ми.

— Все пак си мисля за еволюцията. Нима е еднаква във всички части на вселената? Впрочем трябва да погледна резултатите от почвените проби, които сигурно гъмжат от микроорганизми. Отдавна трябваше да го направя.

— Както кажеш, скъпи — съгласи се добрата му жена и превключи холовизионния канал.

Когато се върна при нея, Ханибал изглеждаше извънредно развълнуван.

— Какво има пак? — попита го половинката му. — Точно сега Рейналдо ще направи на Долорес предложение за женитба. Не можеш ли да изчакаш малко?

— Изключи холовизора! — кресна Ханибал. — Не разбираш ли какво сме направили?

— Не виждам какво толкова — рече ядосано Мира, но изключи програмата.

— Ние сме заразили планетите! Отнели сме им собствения им път на развитие!

— Изобщо не те разбирам.

— Материалът от пробите показа еднакъв генетичен код с нашия.

— И какво от това? Нали всичко там си живее?

— Спомняш ли си какво правехме и при трите къпания в морето?

— Плувахме, плискахме се с вода, беше ни приятно.

— И какво още?

— Освобождавахме на воля мехурите си, излизахме на брега и се изсушавахме на вятъра след морската баня. Изобщо какво друго можехме да правим? След това се прибирахме в Кълбото и започваше скуката.

— Известно ли ти е, че в урината живеят бактерии, да не говорим къде другаде? — попита язвително Ханибал.

— Нека да си живеят. Тяхна си работа, щом не ми пречат — отвърна му равнодушно Мира.

— Някои от тях са били анаеробни, намерили са подходяща среда за живот.

— И какво от това?

— Не разбираш ли, Мира? — извика като побеснял професорът. — Нашите отделителни системи са породили живота и на трите планети! Ние сме виновни!

— Какво лошо има в този факт? И аз исках да имам деца, но Господ не ме дари с такива. Сега си е върнал вересиите. Впрочем не е ли чудесно? От нас са се родили всичките гадинки на тези планети, дори и хората! Започвам да се чувствувам щастлива.

Ханибал беше поразен от начина на мисленето й. Нейната гледна точка отначало го ядоса, после взе да му допада. Ако човек се замислеше за последователността на чуждата еволюция, в известен смисъл двамата бяха Адам и Ева на новото човечество. И тази мисъл неочаквано му хареса.