Христо Пощаков - Силата на еволюцията

— Още малко и ще ме побъркаш — отбеляза унило Ганди.

— Такова е положението, приятелю. Ти питаш, аз ти отговарям. Благодаря ти за помощта, бъди здрав и си спомняй за мен — прегърна го неочаквано Ханибал, който сам се изненада от спонтанния изблик на чувство.

Прощаването му с Ганди му се стори като прощаване с останалата част от човечеството. Но оставаше най-тежката част — собствената му жена Мира.

През останалата част от деня, той си мислеше за ефекта, който щеше да окаже върху нея представянето на близкото му начинание. но докато вечеряха, Ханибал стоеше като глътнал бастун и така не обели дума. След това се оттегли в кабинета си и изпи чаша коняк, което отдавна не беше правил. Силата на алкохола вля топлина в тялото му и му придаде кураж.

Докато отваряше вратата на спалнята на Мира, тя с привично движение скри плоската бутилка под възглавницата си, после невинно му се усмихна.

— Отдавна не си ме посещавал, скъпи — изрече приветливо и смени холовизионния канал. — Ела при мен, да погледаме заедно, тези латиноамерикански сериали ми харесват дори повече от нашите. В миналата серия Рейналдо разбра, че детето на Маринела е от собствения й чичо, а Розалинда му изневерява с Еусебио. От друга страна подлия Хуарес почти бе подготвил фалита на фирмата му и докато Естебан подкупваше съдията…

— Мира! — прекъсна я нетърпеливо мъжът й. — Искам да разговаряме за изключително важни неща.

— Не може ли да стане по-късно?

— Не търпи отлагане. Изключи тези глупости, ако обичаш.

Мира направи кисела физиономия, но го послуша.

Ханибал започна с историята на теоретичните си открития, премина към направата на Кълбото и й откри намеренията си. След това замлъкна в очакване. По всичко личеше, че в главата на жена му протичат определено сложни мисловни процеси, което не се случваше често.

— Доколкото разбрах, възнамеряваш да отсъстваш милиони години — рече тя удивена. — А аз какво ще правя през това време? Почакай, това не означава ли, че мен съвсем няма да ме има?

— Така е, скъпа. Затова ти предлагам да тръгнем заедно. Ще видим нови светове, ще усетим чудесата на космоса.

— А питиетата ми, холовизията, приятелките? Какво ще стане с тях?

— Погрижил съм се за първите две неща, от третото ще трябва да се откажеш. През последните няколко години съм ти записал всички достъпни двайсет и четири часови програми, които се излъчват на повече от триста канала. За да ги изгледаш и петдесет години са малко. Освен това съм напълнил склада на Кълбото с алкохол.

— Милиони години — промълви Мира сякаш на себе си. — Как мислиш, когато се върнем, ще заварим ли някого?

— Никой не знае — отвърна Ханибал честно. — Ще бъде любопитно да го разберем.

— А ние ще бъдем ли живи?

— Да, така предполагам.

— Тогава тръгвам с теб, скъпи — скочи жена му и го прегърна. — Винаги съм те обичала, не искам да те загубя.

В гърдите на възрастния човек грейна радостна топлинка.

— Започвай да стягаш багажите! — успя да изрече и насълзен напусна спалнята.

Стартът премина успешно. За околния наблюдател, ако изобщо имаше такъв, кълбото изчезна в краткото сияние, сякаш никога не бе съществувало.

Мира сравнително бързо свикна с новата обстановка и докато гледаше безкрайните сериали с чаша коктейл на масичката пред нея, Ханибал се занимаваше с наблюдението на масовите детектори и управлението на времевия процес, като забавяше, спираше или усилваше външния му ход, в зависимост от изчисленията на орбитите на срещнатите тела, които преминаваха през неутралното пространство. Целта бе да се разгледат по-добре, заснемат и опишат.

През първите двайсет хиляди години, кълбото вече беше пресякло траекториите на няколко звездни системи, около които за съжаление се въртяха безинтересни — или замръзнали, или нажежени планети, които получиха цифрени индекси в бордовия компютър. През това време преминаха и през сърцевината на две звезди, но Ханибал не бе особено впечатлен от този факт — физиката на нажежените гиганти никога не го бе интересувала особено. В самото кълбо не бяха изминали повече от няколко земни месеца.

Сто хилядната „външна“ годишнина от началото на пътешествието им поднесе първата „водна“ планета, която заслужаваше внимание. Бившият професор на няколко пъти излиза от неутралното пространство, за да направи наблюдения. След това изчисли най-подходящото пресичане на нейната траектория и накрая се оказа на около триста метра височина от повърхността й. Ханибал излезе от „неутралното пространство“, Кълбото мигновено се превърна в част от околната система и започна свободно да пада. Той включи изобретеният от него гравитационен регулатор и след няколко минути пътешествениците меко се отпуснаха върху черна твърда повърхност, в близост до брегова ивица.