Христо Пощаков - Силата на еволюцията

През следващият месец, той и помощникът му се заеха с оборудването на вътрешността на кълбото, което бе разделено на четири секции — работен кабинет с команден пулт и компютър, кухня, с вградена в нея кабинка с душ, вакуумна тоалетна и склад, спалня и всекидневна.

— Готово! — изрече с гордост един ден Ханибал. — Добра работа свършихме.

— Така и не разбрах какво направихме — произнесе Ганди с известно огорчение.

— Вече ти споменах, че е трудно за обяснение, но може и да опитам — отвърна усмихнато възрастния човек. — И да се раздрънкаш наоколо, след два-три дена, това няма да има никакво значение.

— Започвай тогава — рече механикът и наостри уши.

— Чувал ли си нещо за теориите на Майснер, Хедли и Козирев, които преработват квантовата теория, особено възгледите на Айнщайн, касаещи гравитацията? Запознат ли си с времеподобните извивки в топологията на времето и пространството, за времевите клупове, в които частиците взаимодействат едновременно в миналото и бъдещо, което ги прави машини на времето? Знаеш ли нещо за торсионните полета и опитите, проведени под вакуум?

— Не — чистосърдечно призна Ганди. — И да се опиташ да ми обясниш, сигурно нищо няма да разбера.

— Така мисля — каза бившия професор. — И аз не бях много наясно, докато не ме осени идеята, че макрокосмосът може да уподоби микро-света на елементарните частици. Опитите в лабораторни условия, показаха, че съм напълно прав. Сега погледни кълбото. Пред теб стои съвършения апарат за покоряване на вселената. Реализираната мечта на човечеството, сътворения блян на цивилизацията!

— Как ще работи? Не виждам нещо годно, да го помръдне от мястото му.

— Правилно забелязваш. Сферата ще си остане там, където се намира, само светът ще се движи около нея — планетите, звездните системи, галактиките! А тя ще стои като замръзнала в някакво, да го наречем неутрално пространство, в което времето ще запазва предишния си ход. След пускането й в действие, за околния наблюдател от нея ще остане само краткотрайно слабо сияние.

— Ще ми разкажеш ли какво си видял, като се върнеш? — попита наивно Ганди.

— Едва ли ще е възможно. Тук ще са изминали стотици хиляди, вероятно и милиони години, така че теб вече отдавна няма да те има. Колкото и да не ми харесва теорията за относителността на Айнщайн, тя винаги има своето частично действие. Заекът, с който извършвах опити в капсулния модел, напълно го доказа.

— След толкова време и самата Земя може да не съществува. За какво ти е такова пътешествие?

— Заради чистото познание. Съкровеният идеал на всеки учен!

— Но какво ще правиш, като се върнеш и не намериш никого?

— Тогава ще му мисля. По пътя си към звездите може да се срещна с неща, за които и най-богатата фантазия е безсилна. Забравих да спомена, че най-важното приложение на теорията на подобието е нейната склонност към „памет за предишно съществуване“, тоест към връщане към минали състояния, които не са свързани с категорията „време“. Бих я нарекъл запомняне на произволни пространствени координати, независимо от тяхното непрекъснато преместване.

— Какво означава това?

— Ще го обясня по прост начин. Можеш да се връщаш там, където вече си бил. Ще става чрез проста смяна на началния поляритет на електромагнитното поле на централния соленоид, което в условията на вакуум, ще се принуди да взаимодействува с торсионното.

— Спомена нещо за някакъв заек. Живо ли е горкото животно?

— Намира се в прекрасно здраве. Беше първият биологичен организъм, подложен на опитни условия. Благодарение на него добих смелостта да построя Кълбото.

— Да речем, че успееш да тръгнеш нанякъде, макар че според теб ще стоиш на същото място — почеса се зад ухото механикът. — Разбирам, че трансформаторът, който изгради, ти е нужен за това, но след неизвестно число години, той неминуемо ще се повреди, дори предварително да си заплатил за консумацията на електричество.

— Той ми е нужен само за първоначален импулс, след който захранващите кабели ще се отделят от Кълбото, а стоенето на едно място е относително. В мига, в който започна пътешествието, вече няма да се намирам в тази точка от повърхността на Земята, защото тя се върти, като всичко останало в космоса. Мисля, че се опитах да ти го обясня. Енергията за останалите импулси, ще ми се осигурява директно от вакуума. Представи си чаша, която да речем вместо кафе е пълна с квантово желе. Колкото и да го изсипваш, то отново ще я напълва, поради собственото свойство на тази особена материя.