Христо Пощаков - Силата на еволюцията

Девствената планета се оказа небесно тяло в зората на собствената си еволюция, кората й кипеше от вулканична дейност, но океаните и моретата вече се бяха формирали, а плътната й атмосфера се състоеше от водни пари, въглероден двуокис, азотни съединения и нищожно съдържание на кислород. Околното налягане леко превишаваше земното. Почвените проби показаха, че животът на това място все още не се бе зародил..

Стените на кълбото започнаха да се загряват, навън беше горещо като в сауна.

— Искаш ли да се поразтъпчем? — предложи Ханибал. — Ще вземем само маски и кислородни бутилки.

— Добра идея — съгласи се Мира. — Херметичната обстановка беше започнала да ме потиска.

Мъжът й взе от склада необходимото за целта оборудване, показа й как да борави с вентила на бутилката, после повиши налягането във вътрешността на Кълбото със стойност, превишаваща външното и се закатери след Мира по вътрешната стълбичка, по която тя се изкачваше с учудваща лекота.

Ханибал се измъкна от люка с известна трудност, побърза да го затвори и подпомогнат от жена си се смъкна до черния пясък, в близост до който се разбиваха вълните на стерилния океан.

Подметките на гумените им боти скърцаха под краката им. След седмиците, прекарани в затворено пространство, те бяха обзети невероятното чувство за простор. Виолетовото небе и медното слънце, увиснало в него сякаш ги галеха. Горещите пориви на вятъра, които ги облъхваха, отначало им се сториха извънредно приятни, но в последствие телата им се загряха и те започнаха да се изпотяват.

Мира го подбутна и му посочи океана, след това неумело смъкна шортите си, заедно с бельото, с което бе облечена. Остана само по кислородна бутилка, тениска и боти.

„Иска да се изкъпем — сети се Ханибал и по навик огледа донякъде комичната гола част от тялото й, която отдавна не предизвикваше в него нужното сексуално влечение. — Всъщност защо не?“

Той повтори действията й, после я хвана за ръката и двамата неуверено нагазиха в пяната на крайбрежния прибой.

Водата беше необикновено приятна и веднага предизвика в застарелия му организъм рефлекс за уриниране. Тук нямаше химикали, които да оцветят водата като в земните плувни басейни и да предизвикат чувство на срам пред околните, нямаше и опасни водни обитатели, така че Ханибал извърши това действие освободен от всякакви задръжки, което му донесе огромно облекчение. Чувството за липса на всякакви ограничения беше неописуемо.

Къпането продължи доста дълго. Почти не им се излизаше навън, но кислородът в бутилките им бе на привършване и той я подкани да се връщат.

— Беше чудесно! — възкликна Мира във всекидневната на Кълбото. — Отдавна не бях имала такова преживяване. Да си сам на цяла планета, наоколо да няма други хора и да усещаш безпределната свобода! Да знаеш само с какво удоволствие се ИЗПИШКАХ!

Ханибал замълча, че и той бе направил същото, дори се беше изпуснал и за още нещо, но репутацията му на учен го задържа да признае. Със все още радостно изражение на лицето, жена му се отправи към кухнята, за да приготви вечеря.

Пътешествието им през различни слънца и негостоприемни небесни тела продължи. Едва след около петдесет милиона години външно време, успяха да открият втора водна планета, която удивително напомняше на предишната. Тя притежаваше само един първичен материк, обкръжен отвсякъде от вода. Този път крайбрежната ивица, на която се приземиха беше с червеникав цвят, небето над тях бе зеленикаво, а местното слънце изглеждаше като оранжев портокал. И тя представляваше напълно лишено от живот, девствено тяло, обкръжено от отровна атмосфера, само околната температура бе малко по-ниска от тази на откритата преди нея.

Първата мисъл, която ги обзе, бе отново да се окъпят и те го направиха, като повториха предишните си действия. След това червеникавата еднообразна гледка наоколо бързо им омръзна и те се върнаха в Кълбото.

Третата водна планета бе открита след около деветдесет милиона години външно време. Тя се отличаваше от предишните две единствено по цвета на пясъка по крайбрежната ивица, тъмно-синьото си небе и сравнително приятната си външна температура. Беше съвсем естествено, отново да се окъпят в девственото й първично море.

След около сто и петдесет милиона години външно време, Мира вече беше изгледала около една четвърт от телевизионните програми, а Ханибал изчисли, че поради маневрите с времето, правени в околното пространство, все пак те са остарели с около осем години. Не бяха намерили нито живот, нито развита цивилизация.