Христо Пощаков - Силата на молбата

Техническият прогрес на човечеството бе създал капсулата, а матовия оттенък на някога огледалните й стени, подсказваше за множество подпространствени преходи. Удобната й вътрешност бе приютила малоброен екипаж, който въпреки заплахите на космоса и дребните дрязги, в трудни моменти показваше учудваща сплотеност.

Макар че слабия резултат от последните няколко експедиции бе понижил настроението на тримата, сегашната изглежда бе склонна да компенсира неуспехите и предлагаше многообещаващо начало.

— Невероятно, немислимо, но факт!

Джим Гетсби трепереше от вълнение. Освен радост, почервенялото му лице издаваше кръвно налягане и учестен пулс. Дължеше се на новината, получена от телепата на експедицията — Иван Димов.

— Представяте ли си? — продължи Джим. — На тази планета съвместно съществуват няколко цивилизации! Нима сме мечтали за подобна възможност?!

Сините очи на ксенобиолога излъчваха възторг, насочен към намръщената физиономия на шефа на екипа — Рон Полански. Навигаторът с атлетична външност и здрави нерви, трудно се поддаваше на еуфорията на Джим, който изглеждаше като малък хлапак с току-що подарена играчка. Рон беше завоювал славата на непогрешим водач, способен да охлади всеки прибързан изблик, затова придобитият рефлекс на скептичност го накара да отбележи:

— Ще видим дали е за добро.

— Не те разбирам!? — възрази Джим. — Това е уникално явление!

— Все още липсват данни, все още нищо не знаем — отвърна Рон лаконично.

— Вече имаме посещение — прекъсна спора Иван Димов. Той произхождаше от юго-източна европейска област, прочута с изобилие на екстрасенси, които след подходящо обучение се превръщаха в незаменима част от състава на всяка галактическа експедиция. Скромната му външност не издаваше изключителните качества на неговия мозък, способен да осмисли всяко телепатично послание.

Наличието на разум в някой сектор от Вселената бе рядко явление, но функциите на Нойман за неговата дисперсия в определен тип Галактика, спестяваха доста напразни усилия. Направеното откритие излизаше извън рамките на математическите разпределения, превишаваше възможностите, предлагани от теорията на вероятностите.

— Посетителят безопасен ли е? — попита Рон, след като престана да изучава сравнителните характеристики на съществото, подавани от бордовия компютър.

— Напълно — потвърди Иван. — В мислите му отсъствуват агресивни намерения.

— Тогава го пусни да влезе, но не забравяй да включиш бактериологичната защита.

Това, което се промъкна през тесния входен люк на капсулата, беше съвсем невзрачно. Люспесто тяло на гущер, изпъкнали очи с глуповат блясък, малка глава и ципести крайници. Типична рептилия.

— Какво иска? — шефът на експедицията изглеждаше значително по-спокоен.

— Оплаква се от някакви пларки. Моли за помощ от нас, могъщите дагове, които обитават небето.

— Ясно, съвсем примитивна степен на развитие. Попитай какви точно са тези пларки?

— Втората, по-развита цивилизация в местната йерархия. Доколкото разбрах ментаграмата, наподобяват големи плъхове, които обитават повърхностния слой на почвата. Непрекъснато унищожават яйцата на неговия народец, обикновено го правят нощем. Излизат на повърхността, после плуват из водоемите и се хранят с тях. За да запазят потомството си, горките деки се стараели да снасят все повече яйца. Това обстоятелство дори ги принудило да станат двуполови, за да увеличат възможностите за възпроизводство.

— Съобщи му, че ще опитам да помогнем. Например, можем да изградим охраняеми развъдници.

Сивото същество се хвърли в краката на Рон и издаде няколко пискливи звука — вероятно показваха задоволство.

— Благославя те — поясни Иван. — Благодари ти от името на своята раса.

— Да си отиде с мир и да се надява — отвърна надменно Рон, но по всичко личеше, че ролята на благодетел му харесва. — Още утре ще пристъпим към решаване на проблема — добави.

Джим Гетсби веднага се зае с разработката на проекта. Той обхващаше ареала на околните блата и предвиждаше изолирането им със силова защита, притежаваща избирателна способност. Представителите на сивия народец, решили да снасят яйца, щяха да използуват специален пропуск, създаден от природата — интензитетът на собствените им биополета, чиято максимална стойност вече бе измерена от бордовия компютър.

На третия ден от десанта, от охраняемите територии долитаха хорове пискливи звуци, вероятно нещастните деки едва сега опознаваха радостта да снасяш яйцата си безпрепятствено.