Христо Пощаков - Силата на молбата

На следващата сутрин, капсулата бе обградена от огромна армия представители на втория разумен вид, обитаващ планетата. Безкрайната маса от плъхоподобни същества повдигаше опашки и в такт ги удряше по земята, а причинения тътен изглежда изразяваше форма на протест. Джим Гетсби отново беше развълнуван, морето от опашки върху обзорния екран го бе извадил от равновесие.

— Може би направихме грешка — обърна се той към Рон. — Избързахме с охраната на яйцата.

— Ти си експертът, аз само предложих. Сам прецени какво да направиш.

— Идеята за развъдниците бе твоя!

— Но ти я осъществи, следователно е била възприета. Не се опитвай да се измъкваш!

— Отново имаме посещение — намеси се Иван, — също е безопасно. Едва улових специфичния сигнал през общия шумов фон на хиляди мозъци. Още малко и тези гадини ще ми пръснат главата! Този, който иска да влезе е някакъв техен вожд.

— Позволи му да го направи! — нареди Рон и зае подходяща поза.

Жълтите очи на ниското на ръст същество светнаха възбудено, светло-кафявата козина по гърба му беше настръхнала.

— Превеждай — подкани шефът на експедицията.

— О, мъдри предводителю! — започна Иван. — Ти, който идваш от далечни светове, съгласно пророчествата на Йер-стари, ти, който преодоляваш пространствата на Вселената, бъди великодушен! Бъди справедлив, не ни отнемай елементите на живота! Защо ни обричаш на унищожение, което не се предвижда в свещените скрижали? С какво сме заслужили несправедливия ти гняв?

— Какви ги дрънка? — учуди се Рон. — За какви елементи говори, откъде знае, че идваме от космоса?

— Чудесно! — възкликна Джим. — Не очаквах толкова разум в такова дребно същество и макар да прилича на плъх, то все повече ми харесва. Казах ти, че сгрешихме, избързахме с организирането на развъдниците. Причинихме вреда на цивилизация от по-висш ранг, инстиктивно го чувствувам. Те имат писменост, космогонична представа за света, познания за строежа на материята! Нека бъдем значително по-учтиви и да се постараем да разберем в какво се състои грешката ни!

— Вече попитах за какви елементи говори, изясни го! — обърна се Рон към Иван.

— О, всемогъщ предводителю! — преведе синхронно Иван и продължи: — Черупките на яйцата на низшити деки съдържат така необходимите за нашето съществуване елементи. А тяхното съдържание непрекъснато намалява, изглежда те се изчерпват в околната среда и ние не сме в състояние да ги добиваме по друг начин. Изчезнат ли напълно, ще изчезнем и ние — обменът на вещества в нашите организми не може да се извършва без тях. И без това, достатъчно сме изтощени от критите, които нощем се впиват в съзнанието ни, за да се хранят със сънища. О, всемогъщи! Върни ни яйцата на деките и ще ти бъдем завинаги благодарни. Ще обикаляме пещери и подземни коридори, ще славим твоята достойна за исполин щедрост!

Рон изглеждаше поласкан от толкава хвалебствени думи, речта на вожда го бе впечатлила.

— Кажи му, че ще направим всичко по силите ни. Нека сега сънародниците му да си отидат по дупките и да нощуват спокойно. Предполагам, че ще намерим компромисен вариант.

— Благодаря, повелителю! Благодаря за цялото великолепие на душата ти, с която ме озари и ме остави да се надявам!

— Този взе да прекалява с подмазването — промърмори Рон. — Джим, вече разбра, че трябва да се заемеш със следващия проект. Иска ми се да го изпипаш перфектно.

Съществото се поклони и напусна вътрешността на капсулата. След малко шумът навън утихна и многобройните представители на плъхообразния народ потънаха в земята, в истинския смисъл на думата.

На петия ден от десанта, Джим Гетсби осъмна с готов проект в главата си. Беше сроден с предишния, но притежаваше съществено допълнение, наречено мултипликатор на материя. Той щеше да се активира от омега-вълните, излъчвана от мозъците на плъхоподобните същества, която бе свързана с пряко желание за консумация на яйца. Мултипликаторите щяха да бъдат няколко, а във вътрешността на всеки от тях, в специална криогенна камера, щеше да се намира оригинално яйче-еталон на дек. При регистриране на омега-вълна, излъчена от някой индивид, мултипликаторът щеше да произведе толкова яйца, колкото бяха необходими за задоволяване на потребностите му, а ката цяло, системата от мултипликатори щеше да задоволява нуждите на всички пларки. Обитаваните от тях зони също щяха да бъдат обхванати от защитни полета с избирателна способност, предназначени да ги предпазят от хищните действия на критите. По този начин трите разумни раси щяха да останат изолирани една от друга. На направения компютърен дизайн, разграничените зони наподобяваха огромни цветни сапунени мехури, чиито ципи пропускаха само точици със същия цвят.