Христо Пощаков - Силата на молбата

Те се погледнаха стреснато, по слепоочията на Рон избиха капчици пот. Тясното място на капсулата взе да ги задушава.

— Какво можем да направим? — попита Иван безпомощно. — Проклетият разум е изтрил нужната информация, дори не знаем къде се намираме! Какво да направим? — повтори жалостно, сякаш бе готов да се разридае.

— Да се молим някой да ни спаси. Да се молим на НЯКОГО! — отвърна Джим, който досега беше мълчал. — Не зная на КОГО да се молим, но чувствувам, че трябва да го направим, нищо друго не ни остава! Навремето познавах една старица, тя винаги се молеше на НЯКОГО и твърдеше, че в трудни моменти получава помощ. Изглежда този НЯКОЙ е позабравен от хората, а те употребяват ИМЕТО МУ, без да влагат нужния смисъл.

Рон го изгледа изненадано, след това погледът му опипа черната повърхност но обзорния екран и устните му беззвучно се размърдаха. До него, блед като призрак, Иван правеше същото. Отчаянието ги мачкаше в дланите си, опитваше се да ги превърне в малки зверчета, готови да завият от мъка за неуспешната си съдба. Цялата им самоувереност на почти свръх-същества, дългогодишната им закалка на астронавти, се бе стопила от шока на уплахата, породена от срещата с нещо по-силно от тях. Колко щяха да издържат, затворени в капана на пространството?Година, две може бе повече? А после?

Устните им продължаваха да мърдат, да търсят помощ от ТОЗИ, който независимо от гордостта им, бе останал вътре в тях. И те се молеха.

— Почакайте! — неочаквано възкликна Рон. — Ние не се нуждаем от милионите битове информация, натъпкана в паметта на компютъра. Нужна е съвсем минимална — приблизителните пространствено-временни координати на Земята!

Джим и Иван го погледнаха с надежда.

— Не можеш ли да си ги спомниш, толкова пъти си ги виждал на обзорния екран?! — почти извика Иван.

— Изучавал си ги в курса за навигатори! — допълни развълнувано Джим.

— Не съм си поставял за цел да ги запомня, но има начин да се открият. Наистина временната координатна ос се е поизменила, но това няма съществено значение. В зоната на нашата Галактика можем да осъществим пространствена връзка.

— Как ще узнаеш координатите? — попитаха в хор двамата. — Не ни измъчвай повече!

— Записани са в древна книга, преди малко се сетих. Подарък от моя дядо, който също беше навигатор — получих я няколко седмици преди да умре. Бе хванал някаква извънземна гадост — от тези, които не подлежат на лечение. Накара ме да се закълна, че никога няма да се разделя с нея и винаги изпълнявах обещанието са. Ако знаем координатите, можем ръчно да програмираме подпространствения инвертор на капсулата и следователно да се приберем в къщи…

— Къде се намира книгата? — нетърпеливо го прекъсна Джим. Кажи, къде да я търсим?!

— Тук някъде, сигурно е при вещите ми.

Погледите на тримата жадно се впиваха във вътрешността на металния куфар, докато ръцете им чевръсто изхвърляха съдържанието му. Стари дрехи видео-книги, сувенири, всевъзможни непотребни неща, с които хората не обичат да се разделят и най-отдолу…

След известно взиране в полуизтритите златни букви, върху черното томче с пожълтели страници, можеше да се прочете: „БИБЛИЯ“. Рон го взе внимателно, като нещо крехко, което се страхуваше да не счупи, и със страхопочитание отвори корицата. На чистия лист преди заглавната страница, с красив почерк беше написано: „Помни тези координати, там си създаден!“. Следваха: Х-44880; Y-32223; Z-5153; К-266. Означаваха местоположението на Слънчевата система, спрямо условния център на Вселената.

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1094]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47